3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 815
София , 07.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1150/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Ф. срещу решение от 15.06.2011 г. по гр.д.№ 10006/2010 г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено решение от 29.04.2010 г. по гр.д.№ 48653/2009 г. на Софийски районен съд, 35 състав в частта, с която е отхвърлен частичния иск на касатора по чл.226 КЗ срещу ЗД [фирма] за заплащане на неимуществени вреди за разликата над сумата 10 000 лв. до заявения размер от 20 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, а допускането му до касационно обжалване е обосновано с произнасянето в противоречие със задължителната практика по приложението на чл.52 ЗЗД – ППВС № 4/68 г. и на решения, постановени по новия съдопроизводствен ред.
Ответната страна ЗД [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за доказано наличието на предизвикано на 08.04.2008 г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на което на 74 годишния към този момент пешеходец К. Ф., пресичал на зелен светлинен сигнал и на обозначено за пешеходци място пътното платно, са причинени множество телесни травми, по повод на които същият е претърпял и търпи значителни болки и страдания.
Въз основа на заключенията на изслушаните и приети в хода на делото съдебно-медицински експертизи въззивният съд е установил продължителността на проведеното лечение, интензитета на претърпените от ищеца болки и неудобства, продължителността на лечебния и възстановителен периоди, възлизащи на повече от 5-6 месеца и в съответствие с тези данни е счел, че в случая сумата 10 000 лв. би била справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, поради което е присъдил същата, отхвърляйки, като неоснователна, исковата претенция по чл.226 КЗ до пълния размер на претендираната сума.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Поставеният от касатора въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановеният въз основа на тях краен резултат по спора, поради което се явява обуславящ по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК смисъл.
Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационното обжалване.
Обстоятелството, че при определяне размера на дължимото обезщетение Софийският апелативен съд предвид възрастта на пострадалото лице, трайното затруднение на движението на счупената дясна предмишница и временното разстройство на здравето, причинено от травмата на главата със сътресение на мозъка и охлузвания и рана по лицето, трайността на травматичните увреждания върху физиката и психиката на пострадалия, част от които ще го съпътстват през целия му живот, невъзможността да си служи с увредената ръка при работа както преди, в недостатъчна степен е съобразил съдържащите се в ППВС № 4/68 год. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано, за да съответства на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото на пострадалия обезщетение, обуславя основателност на твърдяното противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – допълнителна предпоставка за допускане на касационния контрол.
Ищецът е освободен от държавна такса, поради което и не следва да внася такава съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.2011 г. по гр.д.№ 10006/2010 г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: