О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
гр. София, 28.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 164 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ответниците Б. С. В. и Й. Б. В., чрез адв. Д, обжалват в срок въззивното решение от 11.11.2009 год. по гр. д. № 222/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 5.10.2007 год. по гр. д. № 7952/2006 год. на Варненския районен съд. С него касаторите са осъдени да предадат на Й. К. Н. владението върху недвижим имот, представляващ ПИ № 1* по КП „А”, част втора от 1990 год., с площ 600 кв. м. и е отменен нотариалния им акт № 59/94 год. за собственост на имота на основание пар. 4”а” ПЗР на ЗСПЗЗ, с построената в него сезонна постройка от 18 кв. м.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускане на касационното му обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Формулирани са материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които съдът се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика и които според тях имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: относно спазване на срока за плащане на цената на имота при изменението на закона при изтеклия вече срок следва ли да се приеме, че същият е пропуснат и това да доведе до погасяване правото на ползувателя да изкупи имота при наличие на предпоставките по пар. 4 „а”, това плащане по направената от общината оценка, дори и да е извън първоначалния срок, не следва ли да обоснове добросъвестността на ползувателя и възможността му да се позове на кратката придобивна давност, въпросът за законността на сградата в хипотезата на пар. 4 „а” ПЗР на ЗСПЗЗ релевантен ли е при положение, че е налице спазване на изискването да е построена до 1.03.91 год., осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността върху земеделския имот при оспорване на активната материална легитимация, въпроса за идентичността на възстановения имот и установяването му чрез помощен план, план на новообразуваните имоти и преценката на заключенията на експертизите по този въпрос.
Ищцата не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да уважи предявеният против касаторите иск за собственост върху имот № 1* в КП „А”, попадащ в границите на възстановения по ЗСПЗЗ на ищцата земеделски имот с площ 5.120 дка, съгласно заключенията на техническите експертизи, въззивният съд е приел, че не е установено по безспорен начин наличието на изискуемите се от закона предпоставки за трансформиране на правото на ползуване на касаторите в право на собственост. Макар и да е установено, че им е било предоставено право на ползуване по съответния ред и че в имота има изградена сграда преди 1991 год., /макар да не са имали право да строят/, то заплащането на цената по оценителния протокол е след тримесечния срок, установен в параграф 4 „а”ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и не са налице основанията за възникване право на собственост по пар. 4 „а”, нито е налице и придобивна давност от м. 02.94 год. с оглед чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Поради това и същите не могат да противопоставят успешно свое вещно право на ищцата, в чиято полза е възстановена собствеността върху бившия земеделски имот и искът против тях е уважен.
Поставеният от касаторите въпрос относно срока за плащане на цената на имота, определена с оценителния протокол от 16.09.93 год. по молба на Б. В. от 1.07.92 год., в контекста на изменението на параграф 4 „а” със ЗИ на ЗСПЗЗ с Д. в. бр. 83/30.09.93 год., в сила от същата дата, е релевантен за изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че цената, платена на 14.02.94 год. е извън тримесечния срок, установен в тази разпоредба, поради което и това съображение е обусловило направения извод за липса на основание за придобиване на собствеността. Този въпрос налага тълкуване на изменената разпоредба на закона, с оглед произнасяне по една от предпоставките за трансформиране правото на ползуване в право на собственост, липсва практика по конкретната хипотеза, поради което и представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Това е достатъчно основание да се допусне касационно обжалване, без съдът да се произнася по останалите поставени от касаторите въпроси в изложението им, както и останалите сочени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед на това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 11.11.2009 год. по гр. д. № 222/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от Б. С. В. и Й. Б. В., чрез адв. Д, касационна жалба против него.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 37.32 лв. и представят вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, след което делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: