Р Е Ш Е Н И Е
№ 842
гр.София, 05.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданската колегия в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 1824 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Й. К. Н., Д. Т. К. /починала в хода на делото пред ВКС/, Т. П. К., Я. К. К., А. К. З., В. И. В., К. И. З. и Н. Ф. З. срещу решение № 58 от 16.01.2008 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 1* от 2007 г., с което е отменено решение № 1* от 12.07.2007 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 8* от 2006 г. и вместо него е постаноено ново решение за отхвърляне като неоснователен на предявения от касаторите срещу И. С. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот с площ от 558 кв.м., съставляващ имот пл. № 1* по плана за новообразувани имоти на СО „А” при граници: имоти № 9* и път.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно било прието от въззивния съд, че праводателят на ответника С бил придобил право на ползване върху процесния имот по надлежния ред. Видно от представения по делото протокол от заседание на ИК на ГПК В. от 20.12.1978 г. за предоставяне право на ползване, в нарушение на разпоредбата на чл.51 от действащия тогава Закон за народните съвети този протокол не бил подписан от секретар /за секретар подписа бил положен от друго лице/. Съдът допуснал процесуално нарушение като отказал да назначи съдебно-графологическа експертиза за установяване на това кой се е подписал за секретар в този протокол и като отказал да извърши служебна справка по друго гражданско дело, по което била изслушана и приета експертиза с такава задача. Не било взето предвид, че удостоверението на праводателя на ответника за предоставяне право на ползване по реда на ПМС № 76 от 1977 г. било без дата на издаване. Освен това, по делото не била доказана безспорно идентичността на процесния имот с имота, който е описан в това удостоверение /налице била разлика в съседите на имотите/. Неправилно било прието и че към 31.03.1991 г. в имота имало изградена сграда по смисъла на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ, въпреки събраните по делото доказателства, че сградата е довършена /покривът на сградата е поставен/ много след 1991 г. Неоснователно било и направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност.
Пълномощникът на ответника по жалбата И. С. М. оспорва същата и моли решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирани страни, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че праводателят на ответника е придобил право на ползване върху процесния имот по реда на ПМС № 76 от 1977 г., че още преди 01.03.1991 г. е изградил в този имот сграда по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и че своевременно е подал молба за изкупуване на този имот по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това е прието за установено, че С. М. е станал собственик на имота на основание изкупуване по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно, че ответникът И. М. валидно е придобил този имот по силата на дарение от родителите си С. М. и Н. М.
Това решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че праводателят на ответника С е имал прадо да изкупи процесния имот по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по делото е безспорно доказано, че С. М. е придобил право на ползване на този имот по реда на ПМС № 76 от 1977 г., законно е застроил имота със сграда с площ от 35 кв.м. още преди 1991 г., своевременно е подал молба за изкупуване на този имот и своевременно е заплатил определената от общината цена на имота.
Неоснователен е доводът на касаторите, че ответникът не е собственик на имота, тъй като неговият праводател С. М. не е придобил правото на ползване върху този имот, поради което и не е можел да го изкупи по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ: По делото е представен протокол № 21 от 20.12.1978 г. от заседание на ИК на ГНС В. , в който е отразено решение на ИК на ГНС за предоставяне право на ползване върху земеделски земи по реда на ПМС № 76 от 05.12.1977 г. на физически лица по списък, който представлява неразделна част от този протокол. В протокола изрично е отбелязано, че на посочените в списъка лица ще бъдат издадени удостоверения обр. № 2 към чл.17 от Наредба № 6 за приложението на ПМС № 76 от 1977 г. В списъка фигурира името на праводателя на ответника С за 0,6 дка земеделска земя в м.”М”, а ответникът е представил по делото удостоверение-обр.2 № 1* за предоставяне право на ползване на С. М. върху хавра с площ от 0,6 дка в землището на гр. В., м.”М” при съседи: Желю С. , И. В. и път. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че описаният в това удостоверение имот е идентичен с процесния имот пл. № 1* по плана за новообразувани имоти на СО „А”.
Неоснователен е доводът на касатора, че право на ползване не е било предоставено на С. М. , тъй като протоколът от заседанието на ИК на ГНС В. бил нищожен /не бил подписан от секретаря на ИК/. Представеният по делото протокол от 20.12.1978 г. е подписан за председател на ИК от инж. Ст. Й. и за секретар на ИК от Д. Р. В тежест на касаторите е било да докажат, ако твърдят, че подписът за секретар на този протокол не е положен от Д. Р. Те не са ангажирали доказателства в тази насока- както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния съд не са искали да бъде допусната и изслушана съдебно-графологическа експертиза за изследване подписа на Д. Р. , нито са ангажирали други доказателства, годни да установят това тяхно твърдение.
Неоснователен е касационния довод, че съдът допуснал процесуално нарушение, като отказал да допусне съдебно-графологическа експертиза за подписа на секретаря Д. Р. в протокола от 20.12.1978 г.: Както бе посочено по-горе, касаторите не са ангажирали такова доказателство- не са искали назначаването на такава експертиза и съответно съдът не им е отказвал да назначи експертиза за изследване подписа на Д. Р. Освен това, съдът не е бил длъжен служебно да назначи такава експертиза, тъй като оспорването на подписа на Д. Р. в протокола от 20.12.1978 г. е било направено след изтичане на преклузивния срок по чл.154 от ГПК /отм./ – протоколът от заседание на ИК на ГНС В. от 20.12.1978 г. е бил представен от ответника в съдебно заседание от 07.03.2007 г., в това съдебно заседание е присъствал пълномощник на касаторите, който не е оспорил подписа на Д. Р. върху протокола, а оспорването е заявено за първи път в следващото съдебно заседание, проведено на 16.05.2007 г. Поради това правилно съдът е отказал да открие производство по чл.154 от ГПК /отм./ по оспорване на подписа на Д. Р. върху протокола от заседание на ИК на ГНС- В. от 20.12.1978 г. и съответно правилно не е събирал служебно доказателства за установяване на факта, дали протоколът е подписан за секретар именно от Д. Р.
Неоснователен е касационния довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да извърши служебна справка по друго дело, по което е била извършена и приета такава експертиза на подписа на Д. Р. Отказът на съда да извърши такава справка не е процесуално нарушение, тъй като дори и да бе извършена, тази служебна справка не би могла да послужи като доказателство по делото с оглед на това, че представено и прието по друго гражданско дело заключение на експертиза не може да е доказателство по настоящото дело.
Неоснователен е и доводът за неправилност на решението поради това, че по делото не била установена идентичност между описания в исковата молба и изкупен по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ имот от праводателя на ответника и имота, описан в удостоверението за предоставяне право на ползване по реда на ПМС № 76 от 1977 г. В удостоверението за предоставяне на право на ползване е описано точното местонахождение, площ и граници на имота, който се предоставя за ползване на С. М. , а от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява идентичността на този имот с описания в исковата молба процесен имот № 1* по ПНИ на СО „А”.
Неоснователен е и доводът за неправилност на решението, тъй като не било установено към 01.03.1991 г. намиращата се в имота сграда да е била завършена. Разпитаните по делото свидетели Велико М. , Г. К. и Г. М. са категорични, че към 01.03.1991 г. в имота е била изградена вилна сграда, която е била годна за целогодишно обитаване- сградата се е състояла от етаж за живеене, в който имало обособен кът за спане, трапезария и кухненски бокс, избено помещение с антре и две стаички за изба, с външна тоалетна, била е електрифицирана и водоснабдена. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите относно момента на изграждане на тази постройка във вид, годен за целогодишно обитаване /1986-87 г./, тъй като тези показания съответстват на останалите събраните по делото доказателства- разрешение № 48 от 27.01.1986 г. за строеж на сезонна постройка с площ от 35 кв.м. и заключение на съдебно-техническата експертиза, според което още в кадастралния план на м.”А” от 1990 г. е нанесена постройка, която по площ и вътрешно разпределение съответства на даденото строително разрешение, което безспорно доказва, че към момента на изготвяне на кадастралния план от 1990 г. /тоест преди 01.03.1991 г./ сградата вече е била построена.
По изложените по-горе съображения ВКС приема, че обжалваното решение на Варненския окръжен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата И. С. М. не претендира за направени от него разноски пред ВКС, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 16.01.2008 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 1* от 2007 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.