О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
гр. София, 01.09..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 673 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 135 от 19.02.2009 год. по гр. д. № 1120/2008 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 10.10.2008 год. по гр. д. № 668/2007 год. на С. районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените ревандикационни искове за идеални части от имот, представляващ УПИ * – 803 в кв. 59 по плана на с. Г., с площ 522 кв. м., ведно с построените в него сгради и вместо това е постановил друго, с което осъдил ответницата Е. И. Д. да предаде на ищците В, И. и С. П. владението върху собствените им общо 2/8 ид. ч. от горния имот и отменил констативния нотариален акт № 42/90 год., с който наследодателят на страните И е признат за собственик на този имот за разликата над 5/8 ид. ч., на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
Със същото решение въззивният съд отменил първоинстанционното решение и в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване завещателното разпореждане на И. П. от 8.02.96 год. за допълване на запазените части на ищците до размер общо 4/9 ид. ч. и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за собственост относно земеделските земи, като вместо това постановил друго, с което възстановил запазените части на ищците – на В. П. – 2/9 ид. ч., на И. П. и С. П. – по 1/9 ид. ч. за всеки от тях, от наследството, останало от И. П. , като намалил завещателното му разпореждане със саморъчното завещание от 8.02.96 год. общо с 4/9 ид. ч., осъдил ответницата да предаде на ищците владението върху тези им части от описаните подробно земеделски земи в с. Г., в местностите „М”, „С” и „И”, а за останалите земеделски земи признал за установено между страните, че ищците са осбственици на същите ид. ч. и постановил отмяната на нотариалния акт на ответницата №/2006 год. за разликата над 4/9 ид. ч., на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
В частта, с която са отхвърлени исковете за отмяна на покупко-продажбата с нот. акт № 20/2007 год. и за предаване на владението върху ид. ч. от имота по него, против втория ответник, търговско дружество, първоинстанционното решение е оставено в сила от въззивният съд.
Въззивното решение се обжалва в срок от ответницата Е, чрез пълномощника й а. Ив. С. , в частите, с които са уважени предявените против нея искове. Поддържа оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи и искане за отмяната му в обжалваните части и вместо това исковете бъдат отхвърлени. Касаторката претендира и направените по делото разноски.
Ищците не са взели становище по жалбата.
В приложеното от касаторката изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същата поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК и представя цитираната съдебна практика.
Предмет на разглеждане от въззивния съд са няколко обективно съединени искове. Първият от тях е за собствеността на имота, представляващ парцел **** – 803 в кв. 59 по плана на с. Г., който общият на страните наследодател И прехвърлил с нот. акт № 165/90 год. на ответницата, негова дъщеря, срещу задължение за издръжка и гледане. Твърденията на ищците са били, че този имот не е бил изключителна собственост на наследодателя, тъй като е придобит по време на брака му с неговата съпруга, поради което и по наследство от последната ищците притежават сочените идеални части, чиято ревандикация претендират. За да уважи тези искове, въззивният съд е приел, че вещно-прехвърлителното действие на договора за покупко-продажба на имота от наследодателя е настъпило по време на брака му с Р. П. , с вписването му през 1943 год. и съгласно чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти, поради което и след смъртта на съпругата му при действието на СК от 1985 год. е възникнала обикновена дялова съсобственост между наследниците й – деца и преживял съпруг. Последният е собственик на ? от прекратената съпружеска общност и 1/8 ид. ч. от наследството на съпругата си, поради което и е могъл да се разпореди в полза на ответницата само с 5/8 ид. ч., а не с целия имот. Въззивният съд намерил за неоснователно и евентуалното възражение на последната за придобиване на собствеността по давност, тъй като не било установено същата да е демонстрирала пред ищците, като сънаследници, намерението си да владее и техните наследствени части, позовавайки се на разпоредителната сделка от баща й през 1990 год. Приел, че упражняваната от нея фактическа власт върху имота, установена от събраните свидетелски показания, не е достатъчно основание да се направи извод за настъпване на правните последици на придобивната давност, с оглед и обстоятелството, че и ищците са декларирали имота и са плащали данъци за него. Произнасянето по въпроса за придобиване на собствеността по давностно владение е един от въпросите, които имат отношение към правилността на направения извод, с оглед поддържаното възражение от ответницата за основанието на владението й – нотариалния акт за разпоредителната сделка от баща й от 1990 год., т. е. наличие на добросъвестно владение, по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. По този въпрос произнасянето от въззивния съд е в противоречие с представената от касаторката съдебна практика – решението с № 1* от 25.11.2008 год. 2008 год. по гр. д. № 3307/2007 год. и решение № 1* от 1.10.2008 год. по гр. д. № 3202/2007 год., двете на ВКС, ІV г. о., в които е прието, че при установено владение върху имот на годно да прехвърли собствеността правно основание, каквото е сключения договор за продажба в предписаната от закона нотариална форма, е налице добросъвестно владение, имащо за последица оригинерно придобиване на правото на собственост, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС. Това обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Същото основание е налице и по отношение частта, с която въззивният съд се е произнесъл по въпроса за началото на давностния срок, в който може да се упражни правото на възстановяване на запазената част от наследството – чл. 30, ал. 1 ЗН. Съдът в обжалваното решение е приел, че давностният срок за погасяване това право на ищците, представляващ общия такъв по чл. 110 ЗЗД, не е изтекъл, тъй като началният му момент е този, в който ответницата е подала молбата за снабдяване с нотариален акт за земеделските земи – 12.06.2006 год. Това представлява начина, по който тя е обективирала намерението си да се ползува от завещанието, респ. да упражни правата си по него. Приел, че обявяването на същото от нотариуса, при който е било оставено за съхранение, макар и по искане на ответницата, не представлява такова действие, за да се приеме, че от този момент – 27.05.97 год. е започнал да тече срока за погасяване по давност на исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН, които поради това намерил за основателни. Произнасянето по този релевантен към изхода на спора въпрос е в противоречие с представеното от касаторката решение № 3* от 28.04.93 год. по гр. д. № 946/92 год. на І г. о. на ВС, в което е прието, че от датата на обявяването от нотариуса на завещание, оставено при него на съхранение, заветникът е обективирал намерението си да се ползува от него, т. е. той е упражнил правата си по завещанието. От този момент започва да тече и петгодишния давностен срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗН. В обжалваното решение съдът е приел, че тази хипотеза е относима само при завещание, намиращо се в лицето, което се ползува от него, т. е. налице е противоречиво произнасяне по този въпрос, каквото се констатира и при съпоставка със съображенията в представеното решение № 679 от 25.11.96 год. по гр. д. № 848/96 год. на ВКС, І г. о. Горното обосновава наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което е достатъчно основание да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, без да се излагат моитви за останалите поддържани такива.
Поради тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 135 от 19.02.2009 год. по гр. д. № 1120/2008 год. по описа на Софийския окръжен съд в обжалваните от Е. И. Д., чрез пълномощника й а. Ив. С. , части.
УКАЗВА на касаторката да внесе държавна такса в размер на 60 лв. по сметка на ВКС и представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, след което делото да се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: