О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на………………. юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 546 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 155 от 11.02.2009 год. по гр. д. № 2203/2008 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 20.08.2008 год. по гр. д. № 3885/2007 год. на Варненския районен съд и вместо него е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Д. К. Д. против ОбСЗ – гр. В. иск за признаване правото на наследниците на К. А. К. /Добрев/, починал през 1968 год., на възстановяване собствеността върху земеделски имот в землището на с. Т., община В., представляващ лозе от 0.500 дка м. „С”, при описаните съседи.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът, чрез пълномощника му адв. Н. Т. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
В касационната жалба се съдържа изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за значението на писмените документи, като доказателства за установяване на права и по въпроса за допустимостта на подаданата от О. В. въззивна жалба, чието процесуално качество в закона не е ясно разписано, като счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен, тъй като не са представени писмени доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя на ищеца върху процесния земеделски имот. Съдът се е позовал на изменението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с Д. в. бр. 13/2007 год., изключващ писмените декларации и/или свидетелските показания като основание за доказване на правото на собственост. С оглед липсата на представени писмени доказателства относно принадлежността на правото на собственост в лицето на наследодателя към момента на образуване на стопанството, които по начало са годни да удостоверят права, съдът направил извод за неоснователност на предявения иск. Приел, че представената опис-декларация на наследодателя не установява правото му на собственост, а внасянето на имота в ТКЗС, макар и да е предвидена като допустимо доказателство пред административния орган – чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Въпросът за доказателствата, установяващи право на собственост е предмет на регламентация в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, където между изброените са посочени и молби-декларации за членство в ТКЗС. Въззивният съд е приел, че представената такава декларация е допустима като доказателство за право на собственост в производството пред административния орган, но не и в исковото производство, каквото е това по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. След изменението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ /Д. в. бр. 13/2007 год./ е посочено, че писмени декларации не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост, което поставя въпроса за съдържанието на това понятие, дали включва и посочените в чл. 12, ал. 2 с. з. декларации за членство или се има предвид тези по отменената със същото изменение на закона разпоредба на чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ. Приемайки, че това е така, въззивният съд е отхвърлил иска поради липса на доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя към момента на образуване на стопанството, поради което и произнасянето по този въпрос е обусловило направения извод. Горните разпоредби на закона поставят въпроса за тълкуването им с оглед точното прилагане на закона, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос за качеството, в което участвува общината в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ също поставя необходимостта от тълкуване на разпоредбата на закона. От разрешаването му зависи допустимостта на въззивното поризводство, образувано по жалба на общината, поради което и разглеждайки спора по същество, въззивният съд имплицитно е приел, че същата има право на жалба. По поставените от касатора правни въпроси се обосновава необходмостта от тълкуване на законовите разпоредби, поради което и е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 155 от 11.02.2009 год. по гр. д. № 2203/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Д. К. Д., чрез адв. Н. Т. , касационна жалба.
Делото да се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: