2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
С., 28.09. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила В. Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 245/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от А. П. К. лично за себе си и като пълномощник на Р. П. Д., Б. Г. Д., К. Я. Д., С. Г. Д., Антастасия С. С., Е. С. С., М. С. С., З. А. Д., К. Х. Д. и П. Х. Б., срещу въззивното решение № 250 от 27.05.2009 г. по в. гр. д. № 274/2009 г. на П. окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК по въпросите за доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмени доказателства, материализиращи съответно придобивно основание, и за правните последици при последващо невписване на имотите в емлячните регистри.
Ответниците по касация ОС “Земеделие” гр. П. и Общината с. гр. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, Държавното горско стопанство гр. П. и Регионалната дирекция по горите с. гр. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 928 от 20.10.2008 г. по гр. д. № 2152/2006 г. на П. районен съд, с което са отхвърлени искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земи и гори, подробно описани, на наследниците на С. Д. Д., починал през 1922 г. По принадлежността на имотите към имуществото на наследодателя са представени крепостни актове за покупко-продажба от 1894 г. и протоколно постановление от 1895 г. за признаване на правото на собственост. Искът е отхвърлен по съображения, че в емлячните регистри от 1934 и 1935 г., както и по кадастралните планове на с. Ц. А. и с. С., където се намират имотите по исковата молба, не фигурират партиди на наследодателя, нито на наследниците му. Оттук съдът заключил, че липсват годни доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 13 от 2007 г./ за собственост към момента на образуването на ТКЗС. За корията е посочено и, че не е установено да е отнета по някой от актовете по чл. 2 ЗВСГЗГФ, а и местност “Циганката”, където се твърди да се намира, в с. Ц. А. не съществува.
Разрешените от въззивния съд въпроси са свързани със съществуването, респективно с погасяването на претендираното материално субективно право, както и с правото на защита. Касаторите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; липсва позоваване и на влезли в сила решения, в които да са разрешавани противоречиво аналогични казуси – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържат и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта от точното приложение на закона и развитието на правото по повдигнатите въпроси. При положение, че по тях вече има постановени решения по чл. 290 и сл. ГПК /р. № 870/09 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 4187/2008 г. и р. № 196 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 175/2009 г., двете на II-ро г. о./, така заявената предпоставка следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което основание да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 250 от 27.05.2009 г. по в. гр. д. № 274/2009 г. на П. окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: