Р Е Ш Е Н И Е
№ 859
София, 07.12.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и седма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2069 / 2008г. по описа на ВКС.
Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГПК, вр. чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от В. Е. Г. , действуваща като непълнолетна със съгласието на майка си В срещу решение от 25.02.2008г. по гр.д. № 3568 / 2007г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.40 ЗЗД. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът Л. Г. Г. чрез пълномощника си поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 17.08.2007г. по гр.д. №13275/2006г. на Софийски РС, е отхвърлил предявения от жалбоподателката иск за признаване за установено, че договор от 24.03.2006г., сключен с н.акт №97/2006г. на нотариус при Софийскси РС, с който В. Г. , чрез пълномощник М. Г. , е продала на Л. Г. апартамент, избено помещение и гараж, със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ *,716 в кв.2 по плана на гр. С., е нищожен поради това, че при сключването му пълномощникът и купувача са споразумели във вреда на представлявания. Продажбата е извършена за сумата 75 000 лева, която е записано, че е получена от представителя на продавача.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.40 ЗЗД за прогласяване нищожност на продажбата, въззивният съд, анализирайки доказателствата по делото, правилно е приел, че същата е действителна. Сделката е породила целените от страните по нея правни последици, тъй като при сключването и ответникът по жалба и по иска Л. Г. не установено да е постигнала споразумение с пълномощника във вреда на представлявания. Съдът правилно е приел, че не е налице твърдяната хипотеза на чл. 40 ЗЗД по отношение на процесната сделка, тъй като по делото не е доказано наличието на предвидените от закона две задължителни предпоставки – представителят съзнателно да е имал намерението да увреди представлявания и да постигнал споразумение с третото лице във вреда на представлявания. Ищецът изцяло носи тежестта на доказване на твърдяните от него факти и обстоятелства, на които основава възражението си за недействителност на договора, а такива доказателства по делото липсват. По делото липсват доказателства за несъответствие между волята на представителя и представлявания, както и данни за наличие на споразумение с третото лице – приобретател да действуват във вреда на представлявания. Дали един договор, сключен от представител е във вреда на представлявания, е въпрос, който подлежи на анализ от съда, при отчитане на всички релевантни обстоятелства свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, като сговарянето във вреда на представлявания трябва да бъде доказано. По делото липсват каквито и да било данни, че купувачката – леля на малолетното тогава дете е съзнавала и е била съгласна с твърдените увреждащи действия, а недействителността по чл. 40 от ЗЗД предпоставя споразумение между представителя и третото лице.
Правилно въззивният съд е приел, че субективният елемент – наличието на намерение за увреждане у представителя и третото лице е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД. От съдържанието на договора за продажба не може да се направи такъв извод. Тогава, когато законният представител – родител, действува в интерес на малолетното дете, правните му действия са действителни, той изразява воля, с която защитава интересите му. Въззивният съд е отчел и факта, че в съответствие с разпоредбата на чл. 73, ал. 2 СК районният съд с решение от 17.03.2006г., след представяне и на становище от Д. “С” по чл.15 от Закона за закрила на детето, е издал разрешение за сделката, като е преценил самостоятелно наличието на интерес за детето и наличието на „нужда, или очевидна полза“ . А и в случая не е установено при сключването на атакуваната сделка да е уговорена една безполезна за продавача престация и при явно неизгодна цена на продавания имот.
Също правилно въззивният съд е приел, че обстоятелството дали уговорената цена е изплатена няма отношение към валидността на договора. Неплащането на уговорената цена е основание за разваляне на валидно сключения договор. Дали пълномощникът е бил овластена да получи уговорената цена може да се преценява по иск за разваляне на договора поради неизпълнение, по иск за плащане на цената или по иск за отчет при договор за поръчка, каквито не са предявени.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.40 ЗЗД е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено атакуваната сделка да е сключена във вреда на представляваната В. Е. при наличие на споразумение за това между нения законен представител и пълномощника – баща й Е. М. и ответницата по иска и по жалба Л. Г. – купувач на имота.
На основание чл.63 ГПК/отм./ жалбоподателката следва да заплати направените от ответницата разноски по делото в размер на 1000 лева.
Предвид изложените съображения съдът,
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 25.02.2008г. по гр.д. № 3568 / 2007г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Е. Г. , действуваща като непълнолетна със съгласието на майка си В, да заплати на Л. Г. Г. сумата 1000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: