Р Е Ш Е Н И Е
№ 999/09 г.
София, 11.01.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3141 / 2008г.по описа на ІV-то г.о. на ВКС.
Производството по пар.2, ал.3 ПР на ГПК, във вр. чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Е. Й. Г. срещу решение от 25.10.2007г. по гр.д. № 48 /2007г. на Ловешки окръжен съд, с което са уважени предявените срещу Е. Й. искове с правно основание чл.108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството и за недопустимост на решението. Жалбоподателят обжалва и протоколно определение от 29.05.2007г. по горното гражданско дело, с която на основание чл.65 ГПК/отм./ е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лева за несвоевременно изпълнение на задължението му да представи адресите на нередовно призованите Д. и В. Д.
Ответницата П. В. А., в писмено становище оспорва жалбата.
Ответниците Д. П. Л., В. Д. К. и И. К. Л. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна
С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 14.07.2006г. по гр.д. №756/2005г. на Т. РС, е осъдил Е. Й. да предаде собствеността и владението на П. В. върху източната част от п.ІІ-206 в кв.38 по плана на с. С. село, с площ от 1000 кв.м, оцветена в зелен цвят на скица към заключение на вещо лице, съставляваща неразделна част от решението, като е обезсилен нотариален актт №129/2004г. на нотариус при Т. РС в частта му, досежно същата част от имота.
За да уважи предявеният иск съдът е приел, че ответницата П в първоинстанционното производство, е придобила имота в собственост по силата на давностно владение.становено е от доказателствата по делото, че с нот.акт №88/2004г. на нотариус при Т. РС И. Л. , Д. Л. и В. Л. са продали на Е. Й. п.ІІ-206 в кв.38 по плана на с. С. село, ведно с полумасивна ЖС и стопанска постройка с навес, за сумата 2127,40лева , като са се легитимирали за собственици на имота по давност с нот.акт №176/2004г. на нотариус при Т. РС.становено е също така, че И. Л. , В. Д. и майка й Д. П. са наследници на К. и Д. Л. и са ползували обособената с ограда западната половина от мястото с построената в тази част къща около 1953г., а са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност на цялото място.
Установено е било също така, че ищцата П по касационната жалба, е владяла източната половина от дворното място, реално заградено, като наследник на леля си Г. К. и на нейния брат В баща, които също са го владяли повече от 40години, като за първи път имота е деклариран през 1963г.
При тези данни въззивният съд правилно е приел, че ответницата П е могла да придобие по давност процесната част от имота, тъй като връзката и приемствеността между съществуващите до ЗТСУ разпоредби на § 39-43 ППЗПИНМ, според които части от парцели са можели да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност и новите разпоредби на чл. 59 и сл. ЗТСУ са били изразени чрез преходното правило на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ. Съдът правилно е приел, че по силата на тази разпоредба се е запазвало действието на завършената до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност по отношение на реално определени части от дворищнорегулационни парцели, ако частите, предмет на владението и останалите части от парцела са отговаряли на изискванията на § 39-43 ППЗПИНМ (икономични предвиждания по дворищнорегулационния план, правилни очертания на парцелите, законосъобразни размери за градовете, селата от полски и планински тип, за вилните зони и съответните изключения и пр. (и на тези по § 53-55 ППЗПИНМ за частите в собствени парцели). Това е означавало, че придобивната давност върху част от парцела е запазвала действието си и при условията на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ, ако е изтекла без да е прекъсвана до влизане в сила на ЗТСУ, какъвто е конкретния случай. С разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ законодателят създал една фикция, според която владението върху реална част от парцела се е считало за владение върху идеална част, равняваща се на частта от реално владяното място от целия парцел. Правилото е представлявало едно изключение от общата забрана по чл. 59 ЗТСУ за придобиване по давност на реални части от парцели и неговото действие е било ограничено само до изтеклата до влизането в сила на ЗТСУ давност.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя направено в частната му жалба срещу протоколно определение от 29.05.2007г. по горното гражданско дело, с която на основание чл.65 ГПК/отм./ е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лева за несвоевременно изпълнение на задължението му да представи адресите на нередовно призованите Д. и В. Д. Негово е било задължението и като не го е изпълнил своевременно и е допринесъл за отлагане на делото е длъжен да понесе и предвидената в закона санкция за това. Ето защо обжалваното определение следва също да се остави в сила.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 25.10.2007г. по гр.д. № 48 /2007г. на Ловешки окръжен съд и протоколно определение от 29.05.2007г. по същото гражданско дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: