Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. София, 13 юни 2019 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ДАНИЕЛ ЛУКОВ
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 289 по описа за 2019 г
Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Смолян, и по жалба на частния обвинител и граждански ищец А. Б. Е., срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Смолян, № 1 от 14.01.2019 г, по ВНОХД № 61/18, с която е отменена присъда на Районен съд, Смолян, № 34 от 20.11.2018 г, по НОХД № 198/18, и подсъдимата М. Д. Л. е призната за невиновна в това, че през месец октомври 2015 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А. Б. Е., с което й е причинила имотна вреда, в размер на 39 116, 60 лв / 20 000 евро /, големи размери, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а предявеният граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 39 116, 60 лв, е отхвърлен.
С първоинстанционната присъда подсъдимата е призната за виновна в това, че през месец октомври 2015 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А. Б. Е., с което й е причинила имотна вреда, в размер на 39 116, 60 лв / 20 000 евро /, големи размери, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъдена да заплати на гражданския ищец Е. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 39 116, 60 лв, заедно със законните последици.
С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Събраните доказателства са анализирани в отклонение от процесуалните изисквания. Не е съобразено, че подсъдимата е формирала неверни представи у пострадалата относно финансовото си състояние / че развива бизнес за милиони евро и ще върне в срок взетите в заем средства /, както и това, че тя изначално не е имала намерение да изпълни поетото задължение. Извън вниманието на съда е останало изявлението на подсъдимата, че само тя може да реши дали и кога да върне получените парични средства. Не е съобразено това, че неизпълнението на задължението е продължило четири години, през което време подсъдимата е отчуждила свой недвижим имот, годен да послужи за удовлетворяване на вземането. С оправдаването на подсъдимата се е стигнало и до нарушение на материалния закон. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
С жалбата на частния обвинител и граждански ищец се изтъква, че оправдателната присъда е незаконосъобразна. Жалбоподателката се присъединява към касационните основания и съображенията, развити в протеста. С жалбата се прави искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за неговото уважаване.
Жалбоподателят частен обвинител и граждански ищец чрез повереника изразява становище, в писмен вид, за уважаване на жалбата.
Защитата счита, че протестът и жалбата са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Подсъдимата се присъединява към становището на защитата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Неоснователно се възразява срещу процесуалната издържаност на доказателствения анализ, извършен от въззивната инстанция. Вярно са интерпретирани гласните доказателства, изводими от показанията на св. Е., св. Н., св. К., св. Л., обясненията на подсъдимата, приложените писмени доказателства и заключението на Съдебно-икономическата експертиза. По настоящето дело не се спори по приетите релевантни факти, а по начина, по който те са подведени към съответната правна норма. Първата инстанция е приела, че е осъществено престъпление „измама”, а въззивният съд е счел, че липсва престъпление, а е налице неуреден гражданско-правен спор.
Накратко, фактическата обстановка се свежда до следното:
Подсъдимата участвала в множество проекти, за финансирането на част от които ползвала кредитиране и от банки. В началото на месец октомври 2015 г се обърнала към св. Е. с молба да й отпусне заем от 5 000 евро, която свидетелката удовлетворила. В края на месец октомври 2015 г поискала още 15 000 евро, които свидетелката й дала. За общия размер на кредита от 20 000 евро бил съставен запис на заповед, с падеж 1.12.2015 г. Подсъдимата използвала получените средства за погасяване на други облигационни задължения. На датата на падежа тя се свързала със св. Е. и я уведомила, че има готовност да изпълни. Разговорът бил проведен по телефона, тъй като по това време пострадалата се намирала в /държава/. Двете се разбрали за връщане на заема в началото на 2016 г. През месец януари 2016 г св. Е. пристигнала в страната и се свързала с подсъдимата, но до погасяване на задължението не се стигнало, тъй като междувременно подсъдимата използвала паричните средства за погасяване на друг кредит. През пролетта на същата година двете отново се срещнали, но и тогава отношенията им не се уредили. Подсъдимата предложила да прехвърли свой автомобил, с цена 10 000 евро, но св. Е. не се съгласила. Пострадалата не предприела действия по удовлетворение и въз основа на записа на заповед, с който разполагала.
ВКС намира, че изложените факти са оценени вярно от въззивната инстанция, която e приела, че липсва престъпление „измама”, а се касае за неуредени гражданско-правни отношения. Съображенията в тази насока са следните:
На първо място, липсва елемент от обективната страна на състава: възбуждане на заблуждение у пострадалата, което да я е мотивирало да извърши акт на имуществено разпореждане. За да получи сумата 5 000 евро, подсъдимата е заявила на св. Е. обстоятелство, отговарящо на обективната реалност, а именно: че тя и семейството й развиват печеливш бизнес и разполагат с финансови средства, но е изпаднала във временно затруднение и се нуждае от финансиране. Следователно, при формиране на решението за отпускане на заема от 5 000 евро, подсъдимата не е формирала заблуждение у пострадалата, а я е информирала за действителното фактическо положение, породило нуждата от получаване на заемни средства. Аналогично е положението при отпускане на кредита от 15 000 евро, тъй като и тогава подсъдимата е обяснила, че се нуждае от финансови средства, за да оперира с тях в гражданския оборот. На следващо място, страните по договора за заем са постигнали съгласие за изготвяне на запис на заповед, включващ цялата дължима сума от 20 000 евро, което е представлявало обезпечение на вземането, макар и нереализирано по съответния ред. Отделен е въпросът по какви причини кредиторът не се е ползвал от правото си да поиска и получи удовлетворение чрез водене на изпълнително производство въз основа на записа на заповед. На следващо място, от значение за престъплението „измама” е това: дали деецът изначално е имал намерение да изпълни, скрепено с обективна възможност да стори това. По делото е установено, че на датата на падежа / 1.12.2015 г / подсъдимата е разполагала с 20 000 евро, тоест, е имала готовност да изпълни, макар и до изпълнение да не се е стигнало поради причина на св. Е.. От факта, че подсъдимата е подготвила цялата дължима сума може да се направи извод, че тя е имала намерение да изпълни задължението си и е разполагала с обективна възможност да стори това. Обстоятелството, че не е изпълнила в началото на месец януари 2016 г, не обуславя съставомерност на деянието като „измама”, а сочи на неизпълнение на договора за заем. Това е така, защото не всяко неизпълнение на облигационно задължение представлява „измама”, а само такова, за което е установено, че е поето, за да прикрие „измама”. В случая, действията на подсъдимата след сключване на договора и особено след датата на падежа /1.12.2015 г/ говорят за неизпълнение на облигационен договор, откъдето следва, че отношенията между страните следва да се решат по правилата на гражданското право.
В обобщение, касае се за неуредени гражданско-правни отношения поради следното: На първо място, договорът е сключен при даване на истинна информация на кредитора относно основанието за получаване на финансовите средства, тоест, липсва въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалия. На второ място, деецът е имал намерение да изпълни и е имал обективната възможност да стори това, но до изпълнение не се е стигнало поради действията на кредитора. На следващо място, липсва користната цел на измамата: да бъде набавена имотна облага за дееца. В случая е установено, че целта на подсъдимата е била да набави парични средства, които да й послужат за погасяване на друг кредит, която цел е правомерна.
Ето защо, при преценката на релевантните факти е изведен верният извод, че липсва престъпление „измама”, а се касае за неуредени отношения по договор за заем, откъдето следва, че с оправдаването на подсъдимата материалният закон е приложен правилно.
По тези съображения, ВКС намери, че протестът и жалбата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а новата въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Смолян, № 1 от 14.01.2019 г , по ВНОХД № 61/18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: