4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 19.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шeстнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1401 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. Й., чрез процесуалния му представител адв. В. В., против въззивното решение № 1503 от 18 март 2011 г., постановено по гр.д. № 13748 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 13 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 9657 по описа на районния съд в [населено място] за 2006 г. за признаване уволнението на Е. Х. М. от [населено място] за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на М. на заеманата преди уволнението длъжност.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото изводът на съда за неспазване на чл. 193 КТ не е съответен на събраните доказателства – в обясненията си ищцата е пояснила воденето на документацията в бензиностанцията и датата на откриване на липсата и датата на уведомяването, което значи, че е осъзнавала какви са нарушенията на трудовата дисциплина, обобщени с фразата „липси на винетни стикери”; неправилно се приема, че не е установено ищцата да е извършила нарушението и не са съобразени доказателствата по делото и специалните инструкции – поради неспазване на съответните правила ищцата е допуснала да изчезнат поверени й за продажба и съхранение винетни стикери на значителна стойност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите дали е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, дали процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ; решението е постановено при допуснати процесуални нарушения, което само по себе си съставлява съществен процесуалноправен въпрос. Представят се решение на въззивен съд по касационно дело и три решения на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Ответницата Е. Х. М. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че наложеното наказание на ищцата е за извършени множество нарушения, но обяснение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е искано само за едно от нарушенията – липса на винетни стикери; за другите нарушения, описани в заповедта, не са искани обяснения преди налагането на наказанието; нарушенията не са индивидуализирани с конкретни прояви в нарушение на чл. 195 КТ; не е установено нарушението „липса на винетни стикери” да е осъществено от ищцата.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Първият поставен въпрос е по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ. Касаторът се домогва да докаже, че ищцата е знаела за какви нарушения й се искат обяснения, тъй като дала сведения и за воденето на документацията по съответните правила на работодателя и за датата на откриване и на уведомяване на работодателя. Видно от заповедта за уволнение, като дисциплинарни нарушения на ищцата са вменени следните: некоректно установяване на данните, вписвани в изготвяни от нея справки за периода 30 декември 2005 г. – 7 март 2006 г., изготвяне на справка за наличностите на винетни стикери, без да е проверила действителната наличност чрез броене, нарушено е правилото за отчитане на винетните стикери, констатирана липса на винетни стикери, некоректно водене на документацията на обекта, не е сигнализирала за липсата от 2 януари до 7 март 2006 г. В искането на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е търсено обяснение за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в липса на винетни стикери. При посочените данни въззивният съд заключил, че обяснение е искано само за едно от множеството описани в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения. Следователно относимият правен въпрос, обуславящ изхода по конкретния спор би бил искането за даване на обяснение по едно от нарушенията, описани в заповедта за уволнение и дадено от служителя в отговор обяснение освен за него, още и за други нарушения, удовлетворява ли изискванията на закона по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ. На първо място, подобен правен въпрос не е зададен от касатора, което съобразно критериите, посочени от ВКС в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. От друга страна, в задължителната си практика (например в решение № 363 по гр.д. № 354 за 2011 г., ІІІ г.о.) ВКС приема, че работодателят трябва да поиска от работника обяснения по съответните обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация, но е задължително по разбираем за работника начин да се изложи за какво се искат обясненията. В процесния случай обясненията са искани само за едно от описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и няма доказателства извън посоченото искане да е сторено друго относно останалите нарушения. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представеното решение № 70 по к.гр.д. № 9 за 2008 г. на апелативния съд в [населено място], не обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, 2 ГПК – съдът в това решение приема по отношение основателността на жалбата, че процедурата по чл. 193 КТ е стриктно спазена, като обяснения по отношение на описаното в заповедта деяние и именно за него са поискани от служителя преди налагане на наказанието. В обжалваното решение пък е прието, че обяснение е искано само по отношение на едно от описаните в заповедта нарушения, поради което представената съдебна практика не води до извода за противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата.
Тъй като изводът за нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК предопределя основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а по въпроса за приложението на чл. 193, ал. 1 КТ касационното обжалване не се допуска, дори и да са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване по останалите два правни проблема, изводът за основателност на претенцията не би се променил, поради което и преценката на съда по тези правни проблеми в конкретния случай е ненужна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1503 от 18 март 2011 г., постановено по гр.д. № 13748 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: