О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
гр. София, 10.10.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 822 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „М. С. – М.”, И. П. С. и С. П. С. против решение от 02.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 236/2011 г. от Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба я оспорва по същество, както и оспорва наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.124, ал.1 от ГПК и чл.109 от ЗС. Съдът е приел, че ищецът не е собственик на недвижимия имот, предмет на осъдителния ревандикационен иск, като в резултат на този свой извод е отхвърлил и останалите обективно съединени искове, доколкото от този факт е обусловен и извода за тяхната неоснователност. За да достигне до извод, че ищците не са собственици на недвижимия имот, съдът е приел, че техните частни праводатели не са придобили правото на собственост върху недвижимите имоти, спорни между страните по делото, тъй като договорът за продажба на недвижимите имоти от 01.12.1993 година, сключен между Ц. [населено място] и ТПК”С.-3” е нищожен, на основание чл.26, ал.2, пр. Трето от ЗЗД, тъй като не е сключен в предвидената от чл.18 от ЗЗД нотариална форма за действителност. Липсата на вещноправен ефект от нищожната сделка е довела съда до извод, че ищците, като последващи купувачи на недвижимите имоти, не са придобили правото на собственост върху имотите.
В изложението на касационните основания се поставят правни въпроси, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях липсва съдебна практика – основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Правните въпроси са:: „допустимо ли е в исков процес съдът да разглежда доказателствената сила на официален документ, неоспорен от другата страна, която обаче е направила възражение за правните ефекти на този документ, щом се касае за нищожност, за която съдът да е длъжен да следи служебно” и „необходима ли е нотариална форма като форма за действителност на договор за прехвърляне на дялова вноска в кооперация, ако тази вноска включва в себе си и правото на собственост върху недвижим имот”. На първо място, поставените от касатора в производството по чл.288 от ГПК правни въпроси следва да са относими към предмета на спора, т.е. произнасянето по тях да е обосновало правните изводи на съда относно основателността на предявения иск, като в този смисъл са разясненията на ВКС, дадени в ТР №1/2009 г. на ОСГТК. По първия поставен въпрос липсва съдебна практика и произнасянето по него е обусловило волята на съда относно основателността на обективно съединените искове, поради което и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касационното обжалване следва да се допусне. Съдът не е правил извод относно това, налице ли е прехвърляне на дялова вноска, включваща в себе си право на собственост върху недвижим имот, а е приел, че се касае за сделка за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, оттам и последвалия извод за недействителност на тази сделка, поради липса на предвидената в закона форма за действителност. Липсата на произнасяне от страна на съда по втория правен въпрос, поставен от страна на касаторите, води до липса на относимост на този въпрос към настоящото производство, поради което по него не следва да се допуска касационното обжалване.
По изложените съображения, е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК относно допустимостта на касационното производство, като въззивното обжалване следва да се допусне. На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 252 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 236/2011 г. от Окръжен съд – Кюстендил.
Указва на М. С. С., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „М. С. – М.”, И. П. С. и С. П. С. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 чрез адв. К. Р. да внесат държавна такса в размер на 252 лева по сметката на ВКС, като в седмичен срок представят доказателства за внасянето на държавната такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Насрочва делото за …………………………, за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове :1. 2.