О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
гр.София, 15 ноември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев търговско дело № 50224 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б. ІІІ” О., чрез адвокат Д. М. от САК срещу решение № 1814/11.08.2015 г. по т.д. № 1695/2015 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 111/15.01.2015 г. по т.д. № 4783/2013 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените искове срещу [фирма] за сумата от 34 485,75 лева, с която ответникът се е обогатил за негова сметка, ведно с лихвите за забава за периода от 11.08.2011 г. до 13.05.2013 г. в размер на 6238,04 лева, на основание чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроси във връзка с предметния обхват на разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУТ, които се свеждат до това следва ли същата да се прилага по отношение на изменение на положението или устройството на съществуващи подземни или надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които към момента на изграждането им не са били в обхвата на проектирана и/или изградена улица/„улична мрежа”, както и следва ли да се прилага същата разпоредба при изграждането на изцяло нови като разположение, вид и технически характеристики съоръжения на техническата инфраструктура. Касаторът е изложил съображения, че повдигнатите в материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От [фирма], чрез юрисконсулт С. Д. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата с твърдения, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Въззивният съд е приел от фактическа страна, че във връзка с осигуряване на достъп до уличната мрежа на нови жилищни сгради и сключения договор за изграждане на инфраструктурен обект за улични участъци с осветление, ищецът е изготвил инвестиционен проект за преустройство на съществуващата мрежа, която попада в обхвата на новопроектираното улично платно, като е извършил строителни работи на стойност 34 485,76 лева, според подписания акт образец № 19.
За да потвърди решението, съдът е възприел изводите на първата инстанция, че премахването на въздушната мрежа и заменянето й с ново подземно съоръжение не попада в хипотезата на чл.30, ал.3 Наредба № 6 от 09.06.2004 г., поради което разходите са за сметка на възложителя на строителните работи.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, поставените в изложението материалноправни въпроси, независимо че обуславят крайните изводи на съда, по своето съдържание представляват доводи за необоснованост, по които съдът може да се произнесе след допускане на касационно обжалване по съществото на правния спор. Това следва от поддържаните в изложението към касационната жалба съображения, че въззивният съд неправилно е възприел релевантните за спора факти и обстоятелства като е достигнал до извода, че изграденото подземно съоръжение за присъединяване не е ново, а замества съществуващата и функционирала до този момент въздушна мрежа ниско напрежение. Касаторът счита, че след като има новопроектирано и новоизградено подземно съоръжение е налице такова по смисъла на чл.30, ал.3 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г., поради което не са приложими разпоредбите на чл.73, ал.1ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.). По своята същност тези доводи представляват оплаквания за фактическите и правните изводи на съда, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост – касационни основания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Изложените доводи са конкретно посочени от касатора, но повтарят съображенията в касационната жалба, с оглед на което не могат да обосноват основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в производството по чл.288 ГПК не могат да се проверяват направените от съда изводи по приложение на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти. От изложените съображения е видно, че се поддържа неправилно прилагане на релевантните факти към хипотезата на конкретна правна норма, т.е. нарушаване на материалния закон. Обосноваването на касационните оплаквания за неправилност могат да бъдат преценени от ВКС след допускането на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК, на които се позовава касатора в изложението. Върховният касационен съд не може да изведе правния въпрос от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира, според т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а при липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, обжалваното решение на въззивния съд не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] е поискал разноските пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да се присъди пред касационната инстанция в размер на 1313,78 лева, на основание чл.9, ал.3, вр.с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1814 от 11.08.2015 г. по т.д. № 1695/2015 г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА „Б. ІІІ” О., ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за юрисконсулт пред настоящата инстанция в размер на 1313,78 (хиляда триста и тринадесет лева, седемдесет и осем стотинки) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.