1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
София, 20.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 171 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, което след спирането му до произнасяне на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 7/2013г., е възобновено.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 263 от 07.10.2013г. по в.т.д.№ 421/2013г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д. № 3077/2012г. на ОС Варна за отхвърляне на предявения срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 31 637.76лв.-неустойка по чл.7,ал.6 от Договор за осъществяване на инвестиционен проект от 30.03.2006г., ведно със законната лихва върху главницата.
Касаторът се позовава на основанията за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, иска отмяната му и постановяване на друго за уважаването на иска със законните последици. Поддържаното становище е, че съдът е тълкувал в разрез с разпоредбата на чл.20 ЗЗД клаузата на чл.7,ал.6 във вр. с чл.3,ал.4 и съответно на чл.7,ал.2 от договора, и е отрекъл възможността да се търси неустойка при пълно неизпълнение, игнорирайки волята на страните с неустоечната клауза изправният кредитор да бъде обезщетен не само при частично, но и при пълно неизпълнение, включително и при неизпълнението на ответника на задължението по чл.3,ал.4. Изложени са и подробни съображения срещу неправилния според касатора извод на въззивната инстанция относно началния момент, от който тече давностният срок по претенцията за неустойка, като твърдението е, че търсената неустойка е компенсаторна и развалянето на договора е правопораждащият факт за това вземане. Поставените в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК като процесуалноправен и материалноправен въпроси са: 1/Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват по реда на чл.20 ЗЗД без да се отчитат правилата на правната логика и добросъвестността, както и без да се отчита действителната воля на страните и цялостното съдържание на договора, с оглед изясняване на въпроса дължи ли се неустойка /в частност по чл.7,ал.6 от договора от 30.03.2006г./ за пълно виновно неизпълнение на договора, довело до развалянето му по реда на чл.87,ал.2 ЗЗД в случай, че неустойката е договорена за виновно неизпълнение само за отделни, респ. част от задълженията на неизправната страна /тези по чл.3,ал.4/, но липсва изрична клауза за дължимост на неустойката и в хипотезата на пълно виновно неизпълнение на целия договор от същата страна; 2/ Кой е началният момент по чл.111,б.“б“ЗЗД във вр. с чл.114,ал.4 ЗЗД, от който започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането за неустойка от неизпълнен договор, развален по реда на чл.87 ЗЗД: -от момента, в който е настъпил крайният срок за изпълнение на договора, респ.падежът за изпълнение, или от момента, в който договорът е развален; ако се приеме, че началният момент е денят, в който е настъпило развалянето на договора, то необходимо ли е в съответната клауза да се предвиди изрично, че неустойката е за разваляне на договора, или е достатъчно само ако страните са уговорили, че неустойката се дължи за неизпълнение на договорените задължения. Поддържаните допълнителни предпоставки са по т.1,т.2 /обоснована с приложени съдебни актове/ и по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Насрещната настрана [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендира заплащане на разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с рамков договор от 30.03.2006г. страните са уговорили осъществяването на общ инвестиционен проект-изграждане и ползване на защитна тръба за полагане на оптични кабели, като изграждането на съоръженията се извършва от ответника, посочен в договора като „инвеститор 1“, на собствен риск, а финансирането е съвместно, с оглед след изработването и въвеждането в експлоатация, всяка от страните да придобие собствеността върху отделни тръбопроводи. Конкретните трасета, срокове и цени били уговорени в три анекса съответно от 30.03.2006г., 05.05.2006г. и 01.04.2009г. като ищецът изпълнил всички поети задължения за плащания по проекта. Срокът за изпълнение на обектите и по трите анекса /включително и обекта по третия, който към сключване на анекса е бил изграден/ е до 31.12.2006г. Поради виновна забава на ответника, който едва на 27.05.2011г. предложил изпълнение на задължението си за прехвърляне на собствеността върху обектите, с нот.покана от 21.06.2011г. ищцовото дружество развалило договора, а с влязло в сила решение по т.д.№ 1630/2011г. на ОС Варна, ответникът бил осъден да върне платените от ищеца в размер на 79 094.40лв. суми на отпаднало основание-развалянето на договора с нот.покана от 21.06.2011г. Поради неизпълнение на поетото от ответника задължение в 15 дневен срок от издаване на разрешение за ползване на обекта да покани съконтрахента си за предаване на съответните части и съоръжения и за подписване на двустранен протокол за предаване и сключване на договор на покупко-продажба в срока до 31.12.2006г., ищецът счита, че насрещната страна дължи на основание чл.7,ал.6 неустойка в размер на 40% от платените суми, или 31 637.76лв., чието присъждане е предмет на иска.
Въззивната инстанция е приела, че няма пречка изправната страна да получи неустойка за забава, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, независимо че не е уговорена за обезщетяване на вредите от развалянето му. Мотивирала е, че логическата относимост на клаузата за неустойка по чл.7,ал.6 /„при виновно неизпълнение на задълженията на инвеститор № 1 по чл.4,ал.4 от раздел ІІІ на този договор, инвеститор 1 дължи връщане на всички получени до момента суми от инвеститор 2, както и неустойки в размер на 40% от заплатените от инвеститор 2 суми по договора”/ е за неизпълнение на задълженията по чл.3,ал.4 от договора, както е твърдял ищецът, като препращането към текста на чл.4,ал.4, е резултат на техническа грешка в договора. Анализирайки разпоредбата на чл.3,ал.4, съгласно която инвеститор № 1 има задължение в 15 дневен срок от издаване на разрешение за ползване на обекта, да покани инвеститор 2 за предаване на съответните части и съоръжения съобразно разпределението по съответния анекс и за подписване на двустранен протокол за приемане и предаване, като страните се задължават да сключат и договор за покупко-продажба, при условията на предварително платена цена, в обжалваното решение е прието, че обезпечено с клаузата за неустойка по чл.7,ал.6 е изпълнението на договорното задължение на ответника при разрешено ползване на обекта, да откаже да предаде съответните части и съоръжения, но в случая разрешение за ползване на обектите по анекси № 1 и 3 няма и към настоящия момент, а по отношение на обектите по анекс № 2, ответникът е предложил изпълнение, което ищецът е отказал да приеме, разваляйки договора. Изложени са съображения, че след като не е налице отказ за предаване на обекти, за които да е било издадено разрешение за ползване, няма основание за търсене на неустойка по чл.7,ал.6, тъй като отговорността, която тя обезпечава не е за всякакво виновно неизпълнение, а за виновно непредаване на съоръжения снабдени с разрешение за ползване и за несключване на продажба за тях. Прието е, че между страните не е уговорена неустойка в случай на пълно неизпълнение на ответника-неизграждане на обектите или неснабдяване с разрешение за ползване. Допълнително съображения за отхвърляне на иска е приетото за основателно възражение на ответника за погасяване на иска за неустойка по чл.7,ал.6 по давност. Прието е, че тригодишната давност по чл.111,б.“б“ЗЗД тече от датата на окончателния падеж на задълженията на ответника-31.12.2006г., която към датата на предявяването на иска-27.12.2012г. е изтекла; давността е изтекла дори и да се приеме срок за изпълнение на задълженията по анекс № 3 датата 01.04.2009г. Счетено е, че няма основание да се приеме, че давността тече от развалянето на договора, тъй като давността относно претенцията за неустойка от неизпълнен договор тече от настъпването на падежа на задължението на ответника, от който момент той е в неизпълнение; обстоятелството, че ищецът не е потърсил неустойката в 3 годишен срок от неизпълнението, а в много по-късен момент е развалил договора не е основание за начален срок на давността да се приеме датата на развалянето му; последната би била начална дата на давността при уговорена неустойка за разваляне, каквото не е процесната.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касатора въпрос- за тълкуването на договора произтича от липсата на характеристиката му на правен. Основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК би било налице, ако при произнасянето си по чл.20 ЗЗД, въззивният съд бе изложил мотиви, че обсегът на тълкуването включва и подмяната на действителната воля на страните. В случая такова произнасяне по посочения правен въпрос липсва, а тезата на касатора всъщност е за неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение по чл.20 ЗЗД Дори да би било налице /становище, което настоящият състав не споделя/, това нарушение би било основание по чл.281,т.3 ГПК, но не и по чл.280,ал.1 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по втория поставен въпрос. Касаторът претендира неустойка поради забава в изпълнението на длъжника, обосновала развалянето на договора. Отговорът на въпроса за дължимост на неустойката в тази хипотеза е даден в ТР № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което не се дължи неустойка за забава по чл.92,ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в тази хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне-неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. При безспорния факт, че претендираната неустойка не е уговорена да се дължи в случай на разваляне на договора, т.е. за обезщетяване на вредите от развалянето, искането за допускане на касационното обжалване по въпроса кой е началният момент от който тече давността за това вземане, е безпредметно.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за настоящото производство – 1 440лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 263 от 07.10.2013г. по в.т.д.№ 421/2013г. на АС Варна.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 440лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.