Р Е Ш Е Н И Е
№ 892
София, 15.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 4853/2008 година.
Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, с въззивно решение от 18. 7. 2008 г. по гр. д. № 782/2007 г. е признал за установено по отношение на Л. Г. , че В. Т. е собственик на ? ид. ч. от УПИ с площ 610 кв.м., парцел ****а в кв. 94 по плана на с. Р. от 1976 г., при посочени граници, и осъдил Г. да предаде на Т. владението върху имота.
Жалбоподателят Л. Й. Г. от с. Р., област П. моли да бъде обезсилено въззивното решение като недопустимо или отменено, като неправилно.
Ответницата по касация, ищца по делото, В. И. Т. от гр. С., счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
При касационната проверка се установи следното:
Делото е образувано по искова молба на В. Т. срещу ответника Г, която е допълнена и уточнена с последваща молба от 21. 11. 2005 г.. С тези молби е конкретизиран петитума на предявения от Т. срещу Г. иск, както следва: да се признае за установено, че Т. е собственица по наследство от майка й Р. Ц. на недвижим имот, описан в нот. акт № 1* дело № 2182/1940 г. на нотариус при Софийски областен съд, за който имот по действащия регулационен план на с. Р. от 1976 г. е отреден парцел **** в кв. 94, представляващ празно дворно място с площ 610 кв.м., и да бъде осъден Л. Г. да й предаде владението върху парцел **** в кв. 94 по плана на с. Р.. С диспозитива на въззивното решение Пернишкият окръжен съд е признал за установено, че ищцата е собственица на ? ид. ч. от парцел **** в кв. 94 по плана на с. Р. и присъдил владението му. По този начин решаващият съд се е произнесъл по непредявен иск в установителната му част. Вместо признаване на собствеността на ищцата върху имота, описан в нот. акт № 169/1940 г. – нива от 3 дка в с. К., и съдебно установяване, че за тази нива е отреден парцел **** /както и други парцели/ по плана на с. Р., въззивният съд е признал за установено правото на собственост на ищцата върху парцел ****. Само на това основание въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 4 и чл. 270 ГПК.
В хода на повторно образуваното въззивно производство, решаващият съд следва да приложи принципа на диспозитивното начало и да се произнесе в обстоятелствената част и в диспозитива на решението, съобразно заявеното от ищцата искане за защита – признаване на собствеността й върху нива от 3 дка в с. К. и признаване на факта, че за тази нива, по плана от 1976 г. на с. Р. е отреден парцел ****. С оглед петитума на предявения от Т. установителен иск, съдът, на първо място, следва да се произнесе по неговата процесуална допустимост. По този въпрос, съдът следва да прецени дали между страните съществува спор и за ищцата е налице правен интерес да установи собствеността си върху нива от 3 дка в с. К., дали индивидуализацията на претендирания от ищцата имот, съгласно нот. акт № 169/1940 г., удостоверява съществуващ към настоящия момент самостоятелен обект, с актуална юридическа индивидуализация, т. е. дали е налице реално обособена вещ, върху която се материализира твърдяното право на собственост. Съдът следва да прецени, дали исканото от ищцата съдебно установяване, че за имота, описан в нотариалния акт е отреден парцел **** по плана на с. Р., е допустимо, съгласно чл. 93, ал. 3, предл. 2 ГПК /отм./, по реда на който се разглежда въззивното производство по делото. Въззивният съд следва да прецени дали за предмета на спора по установителния иск не е налице специален закон – ЗСПЗЗ, който императивно въвежда специална процедура за териториалната индивидуализация на всички земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС, т. е. преди 1944 г., и подлежащи на реституция, какъвто е имотът по нот. акт № 169/1940 г..
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението от 18. 7. 2008 г. по гр. д. № 782/2007 г. на Пернишкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Л. Г. , че В. Т. е собственица на ? ид. ч. от дворно място с площ 610 кв.м., съставляващо парцел ****а в кв. 94 по плана на с. Р. от 1976 г. и е осъден Л. Г. да предаде на В. Т. владението върху имота и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: