2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 913
гр. София,20.102010г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛ ЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 251 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
ПК”Божур” гр.Съединение е обжалвал въззивното решение на Софийския окръжен съд № 423 от 23.06.2009г. по гр.д.№ 855/2006г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът М. К. М. изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК .
Предявени са обективно съединени искове от М. К. М. против ПК”Божур” с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр.Сливница № 13 от 31.04.2003г. по гр.д.№ 348/2001г. , с което е ПК”Божур” е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне построената масивна сграда – мандра-фурна с кадастрален № 270 в УПИ ІІІ кв.30 по плана на с.Храбърско, Софийска област, както и на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД да заплати сумата 1978.08 лв. обезщетение за за ползването на имота в периода от 01.05.1999г. до 05.10.2001г.
Въззивният съд е приел , че К. М. И. се е легитимирал като собственик на имота с нот.акт № 116/1999г. на основание наследство и давност, без сградата в него, която представлява мандра. С нот.акт № 86/1999г. ищецът М. К. М. е закупил от него парцел ІІІ кв.30 по плана на с.Храбърско, без построената мандра, която е актувана с акт за държавна собственост № 62 от 17.04.1969г. Същата е преустроена на фурна и функционира като такава от 1983г. Не е доказано имотът да е отчужден и върху него да е реализирано мероприятие , нито че сградата е законно построена и въз основа на отстъпено право на строеж с оглед на което тя пречи на ищеца да ползва пълноценно имота си и ответникът следва да бъде осъден да я събори, както и да заплати обезщетение за ползването на имота .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа , че не е съобразена практиката на ВКС за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите на ответника – решение № 1985 от 17.10.2005г. по гр.д.№ 1075/2005г. на ІV г.о. с оглед на което е нарушена и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост като не е зачетено придобивното основание на ответника, произтичащо от това основание.
И двата въпроса , които се поставят са от значение за решаването на делото, защото ответникът е противопоставил свое вещно право на основание чл.2 ал.3 от ЗОС, но доколкото то не е разгледано от съда не съществува твърдяното противоречие между представените решения и обжалваното по приложение на посочената правна норма. Налице е основанието на чл.280 ал.1т.1 ГПК обаче по първия процесуален въпрос, защото освен решението , на което се позовава ответника , съществува и задължителна съдебна практика на ВКС относно съдържанието на мотивите на въззивния съд – ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК, на което обжалваното решение противоречи след като не са обсъдени свидетелските показания, които са допуснати за установяване съществени за решаването на спора въпроси , свързани с изясняване статута на сградата и построяването й с кооперативни средства, което пък е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.2 ал.3 ЗОС , признаваща право на собственост на коопаративните организации за обектите, които те са изградили със собствени средства , каквото е провитовопоставеното от ответника придобивно оснавание. Ето защо касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесулания въпрос за задължението на въззивния съд, сезиран с иск по чл.109 ЗС да разгледа спора по същество като обсъди събраните доказателства за установяване собствеността на ответника върху сградата, премахването на която се иска.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на ПК”Божур”гр.Съединение вх.№ 2449 от 22.10.2009г. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд № 423 от 23.06.2009г. по гр.д.№ 855/2006г.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 80лв. /осемдесет лева/ по сметка на ВКС и да представи вносния документ по делото в същия срок, в противен случай жалбата ще бъде върната .
След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: