Р Е Ш Е Н И Е
№ 951
София, 18.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гр. отделение, в съдебно заседание на девети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 1775 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр.§ 2, ал.3 ПЗР на ГПК .
Образувано е по касационната жалба на П. г. по с. стопанство, гр. К., Пловдивска обл., срещу въззивно решение № 2* от 5.12.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2077/2007 г., с което е оставено в сила решението от 22.05.2007 г. по гр.д. № 1555/2005 г. на Пловдивския районен съд. Поддържа се, че решението е неправилно, като искането е да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о., намира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, и отговаря на изискванията по чл.218в ГПК /отм./.
За да отхвърли предявеният от П. г. по с. стопанство, гр. К., Пловдивска обл., срещу Н. И. Ф., М. И. Ф. и Н. Я. Д. иск за признаване за установено, че имот пл. № 1* с площ от 2528 кв.м. и имот пл. № 1* с площ от 70 кв.м., кв.7 по плана на с. К., възстановени с решение № 0196/4.06.1999 г. на ПК “Родопи”- Пловдив на наследници на Н. И. Ф. са собственост на държавата, предоставени за стопанисване и управление на гимназията, въззивният съд е изследвал предпоставките за реституиране на процесния имот. Изложил е съображения че не е налице хипотезата на чл.24, ал.2 ЗСПЗЗ, при която държавата може да запази правото на собственост върху тях, тъй като по делото не е установено да е издаден предвиденият в посочената разпоредба административен акт от Министъра на земеделието и горите. Изложил е съображения, че издаването на акт за държавна собственост не е основание за признаване право на собственост на държавата, след като в него не е посочено основанието на което държавата е станала собственик.
Решението е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищцовата страна не е доказала твърдението си, че възстановените на ответниците части от имоти пл. №№ 1* и 1199 са публична държавна собственост, стопанисвани от гимназията. Разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗСППЗ предвижда, че държавата запазва собствеността върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, включително и на Министерството на транспорта, на местата за лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, доколкото са необходими за тяхната дейност в размер, съответстващ на основната им дейност, определен от Министерството на земеделието и храните след вземане мнението на заинтересуваните ведомства. В случая гимназията твърди, че процесните имоти са част от предоставеният от държавата имот от 36 500 кв.м., необходим им във връзка с обучението и професионалното образование на учениците. С решение № 0196/4.06.1991 г. ПК на “Родопи”, гр. П. с което е възстановена собствеността върху спорните имоти.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд правилно е приел, че гимназията не е доказала, че по отношение на процесните имоти незаконосъобразно е проведена процедура по възстановяване на собствеността. Основателността на предявения установителен иск за собственост предполага установяване на факта, че държавата, която е предоставила правото на гимназията да стопанисва и управлява имота, част от който са процесните е носител на спорното право. В случая този факт не е установен. По делото не е доказано, че имотът е обект на публична държавна собственост, поради което крайният извод, че собствеността върху същия може да бъде възстановена на бившите собственици на земеделска земя, е законосъобразен. Установено е по делото, че спорните имоти, части от бивша нива и ливада, сега попадат в имот № 17 по действащия от 1997 г. ЗРП на града, състоящ се от 64 250 кв.м, от които 36 500 кв.м. са в регулация, а останалите 27 750 кв.м. извън регулация. Имотът е актуван като публична държавна собственост с акт № 425/9.10.1997 г. и предоставен на гимназията за учебно-стопански двор. Разпоредбата на чл. 24, ал.2 ЗСПЗЗ не позволява възстановяване на собствеността върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на посочените в същата нужди. В случая по делото не е установено процесните земи да са предоставени на гимназията по предвидения в посочената разпоредба ред, за да се приеме, че е налице пречка за възстановяване правото на собственост на ответниците. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че процесните имоти са загубили земеделския си характер от момента на включването им в имот. пл. № 17 по регулационния план на града от 1967 г., по който били отредени за училищно-стопански двор на гимназията. С решение на ИК на ОбНС с. К. по преписка № 39 от 15.02.1965 г. за дворно място на селскостопанското училище е отреден парцел ****, кв.33 с площ от 1745 кв.м. От приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че по кадастралния план от 1967 г. имотите не са нанесени, а са нанесени по помощния план, изработен през 1997 г., както и че не са застроени. Наличието на трайни насаждения в определената на база на помощния план по чл.13а ППЗСПЗЗ свободна площ от процесните имоти не съставлява пречка за реституирането им. Позоваването на чл.10б ЗСПЗЗ е неоснователно. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, а процесните земи са част от овощна градина, поради което доводът, че са загубили земеделския си характер е неоснователен.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ за отмяна на въззивното решение, поради което то ще следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2* от 5.12.2007г. по гр.д. № 2077/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
.
ЧЛЕНОВЕ: