Р Е Ш Е Н И Е
№ 953
София, 18.01. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 1867 по описа за 2008 г.
Производството е по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК вр. л.218а, ал.1,б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Г. от гр. С. срещу въззивно решение № 189 от 25.09.2007 г. по гр.д. № 397/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 8.01.2007 г. по гр.д. № 1270/2005 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове за заплащане на сумата 25 211.70 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от неизпълнение на задължения по договор за поръчка, и сумата 16 136.80 лв. лихва върху сумата, за периода 21.06.2000 г. до 25.03.2005 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съществени правила на съдопроизводството-основание за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответницата по касационната жалба Т. А. Д. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
По подадената касационна жалба, Върховния касационен съд, ІІІ г.о., намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК /отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззвният съд е възприел изводите му за неоснователност на предявения иск. Приел е, че ищцата, жалбоподателка в настоящото производство не е доказала да е претърпяла претендираните вреди, както и техният размер. С исковата молба ищцата е поддържала, че вредите са причинени от неизпълнение от страна на ответницата в качеството й на адвокат на задължения по договор за правна защита и съдействие. Същата, като неин довереник не я уведомила за започналото производство по отмяна на допуснатото обезпечение, приключило с отмяна на обезпечителната мярка, и с това я лишила от възможността да събере присъденото й с влязло в сила решение вземане, предмет на принудително изпълнение, тъй като длъжниците по изпълнението отчуждили възбранените имоти.
Решението е правилно.
Установено е по делото, че на 19.06.2000 г. между страните е сключен договор за поръчка, с предмет- обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.87 ЗЗД. Ответницата Т. Д. подала молба за допускане обезпечение. С определение от 23.06.2000 г. е допуснато обезпечение на бъдещият иск на ищцата срещу Г. и Ц. Я. за разваляне на договор за замяна по Н. А. № 72/2000, чрез налагане на възбрана върху ап. № 33, в гр. С., ж.к. “Л”, бл.113, вх. Б, ет.6 и на празно дворно място, съставляващо имот пл. № 1* кв.2 по плана на гр. С., ж.к.”Ф”. Издадена е обезпечителна заповед, която на 22.06.2000 г. е получена от ответницата. На 21.07.2000 г. ищцата е предявила иск по чл.87, ал.3 ЗЗД и по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 25 211.70 лв., които с влязло в сила решение по гр.д. № 1448/2003 г. на САС са били уважени. Въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано изп.д. № 4675/2004 г. на СИ при СРС, по което е установено че длъжниците са продали възбранените имоти. По молба на ответниците по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД наложената обезпечителна мярка е била отменена.
При тези данни правилно въззивният съд е приел, че ответницата Д е изпълнила поетите задължения по договора. Договорът следва да се счита прекратен с неговото изпълнение, приключило с влизане в сила на определението за допускане на обезпечението и налагане на обезпечителна мярка- възбрана върху недвижимите имоти. Задължението по мандатния договор от страна на довереникът е изпълнено, за което последният се е отчел на доверителя, и с това взаимоотношенията между страните по него са приключили. Ответницата не е била упълномощена да участва по-нататък в производството по отмяна на допуснатата обезпечителна мярка и заличаване на възбраната. Дори и да не е уведомила жалбоподателката за отмяната на допусната обезпечителна мярка от това не могат да произтекат претендираните вреди. Ответницата не е била упълномощена с друг договор да представлява ищцата в производството по бъдещия иск, за да се приеме, че е била в течение на причините за отпадане на обезпечителната нужда. Това налага изводът, че довереникът Д. е изпълнила своите задължения по мандатния договор и не дължи обезщетение за претендираните от доверителя вреди. Пътят за защита на жалбоподателката е друг, ако счита че извършените от длъжника отчуждителни сделки я увреждат. Ето защо изводът на въззивния съд, че не е налице неизпълнение от страна на довереника по сключения договор, за да бъде осъден да заплати обезщетение за претендираните вреди на доверителя е правилен.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката за допуснато нарушение на нормата на чл.188 ГПК /отм./ Събраните пред двете инстанции доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност, като съдът е изложил съображения кои факти приема за установени, и въз основа на тях е изградил изводът за неоснователност на предявените искове. Въведените за първи път с касационната жалба нови основания на претенцията й не следва да се обсъждат, тъй като същите не са били заявени в инстанциите разглеждащи спора по същество.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 189 от 25.09.2007 г. по гр.д. № 397/2007 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: