Р Е Ш Е Н И Е
№ 961
София, 18.12.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛБА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1874/ 2008г.по описа на ІV-то г.о. на ВКС
Производството е по пар.2, ал.3 ПР ГПК, във вр. с чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Й. Н. Й., Р. Й. Й. и Н. Й. Н. срещу решение от 19.12.2007г. по гр.д. № 1550/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл. чл.108 ЗС. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответницата К. Т. Б. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 28.05.2007г. по гр.д. №2112/2006г. на Варненски РС, е осъдил Й. Н. , Р. и Н. Й. и/ като наследници на починалата в хода на процеса Я. А. / да предадат на К. Т. / като наследник на Г. Я. / собствеността и владението на част от имот пл. №156 по кадастралния план ”Т”, землището на гр. В., кв. Виница, м.”М” в размер на 137кв.м, означено в червен цвят на скицата на в.лице В. от 11.05.2007г., което е неразделна част от решението. Съдът е приел за установено, че с н.акт №117/1940г. на Варненски нотариус Г. Я. е признат за собственик по силата на публична продан на нива от 6дка в м. м.”М”, като в кадастралния план от 1956г. имотът е записан на ТКЗС, а сега, видно от заключение на съдебно-техническа експертиза е посочен като подлежащ на възстановяване в реални граници на наследници на Г. Я. в решение от 20.07.1998г. на ПК- В. , с пл. № 1* по плана от 1956г., като в решението е посочено, че част от тази нива са и процесните 137кв.м от им пл. №156.становено е по делото, че ответникът Й. Н. е заплатил имот пл. №156, след като с решение от 24.01.1996г. по адм.д. №663/1995г. на Варненски ОС е отменен отказа на К. на Община В. да му признае права по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът приел, при осъществения косвен съдебен контрол, че липсват данни ответникът Й. Н. да е получи имота по някои от постановленията изброени в пар.63 от ПП ЗСПЗЗ, поради което той владее земята без правно основание. А доколкото в имота има поставена дървена барака, то същата не представлява строеж, който по смисъла на закона да представлява пречка за настъпване на земеделската реституция и жалбоподателите нямат права нито по пар.4а, нито по пар.4б ЗСПЗЗ. Съдът е конституирал Р. и Н. Й. и като страни по делото, тъй като имотът е платен по време на брака на Й. Н. и Я. Й. , която е починала на 01.07.2006г., а същите са нейни наследници- синове.
При така установените данни по делото съдът неправилно, без да е направил анализ на всички доказателства по делото, е приел за установено, че за ищцата К на жалбата, се е породило правото да й да си възстанови по реда на ЗСПЗЗ част от имота на жалбоподателите. Съдът не е взел предвид факта, че спорната част от имота на жалбоподателите попада в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което границите му ще се определят въз основа на плана на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ и такъв имот не може да бъде възстановен в стари реални граници. По делото не са събрани доказателства такъв план дали е изготвен. Местоположението на имота на ищцата, границите на същия следва да бъдат определени със скица. Само при пълна идентичност на имота, заснет по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ и този на жалбоподателите съдът би могъл да направи косвения си съдебен контрол доколко последните не са имали правото да изкупят имота по реда на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като те се легитимират като собственици с нотариален акт за покупка на предоставена им за ползуване земя.
Въззивният съд, като инстанция решаваща спора по същество, не е положил усилия да изясни фактите по делото включително и чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение дали възстановения на ищцата имот е индивидуализиран с изготвяне на плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ, тъй като този план има предвид заснемането на имотите, спрямо които правото на ползване е трансформирано в собственост, какъвто е конкретния случай. Съдът не е взел предвид факта, че имотът на ищцата след като попада в зона на имоти по пар.4 ЗСПЗЗ следва да е новообразуван, макар и в решението да е записано, че е възстановен в стари реални граници, каквито видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза на място не съществуват. Допуснатото нарушение на процесуалния закон е довело и до неправилно приложение на материалния и неразглеждане на иска в неговата цялост, поради което обжалваното решение следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който като съобрази дадените по-горе указания следва да прецени доколко процедурата по възстановяване правото на собственост върху земеделската земя, принадлежала на наследодателя на ищцата, част от която е и спорният имот, е приключила, т.е. налице ли е конкретен обект на собственост, който може да бъде предмет на иска за ревандикация и едва след това следва да направи преценка дали имотът се владее от жалбоподателите без основание.
При така изложените съображенияо и съобразно разпоредбата на чл.218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я В А решение от 19.12.2007г. по гр.д. № 1550/2007г. на Варненски окръжен съд.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: