2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1119
гр. София, 03.10. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2979 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. К. срещу решение № 248/10.12.2013 г., постановено по въззивно търг. дело № 291/2013 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното решение, като е потвърдено решение № 1497/10.09.2013 г. по гр. дело № 1530/2013 г. на Русенския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу [фирма], при участие в производството на трето лице – помагач на ответника – С. Н. Д., осъдителен иск за заплащане на сумата 12 000 лв. по договор за заем от 23.11.2009 г., ведно със законната лихва от 14.03.2013 г.; в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните шест правни въпроса: 1) подписването на запис на заповед, който е нередовен поради формален недостатък, и последващото му повторно подписване при предявяване за плащане представляват ли даване на съгласие за погасяване на дълг, респ. – представляват ли доказателство за сключена извънсъдебна спогодба по чл. 365 от ЗЗД; 2) допустимо доказателствено средство ли е разпитът на свидетел за установяване на обстоятелства, свързани с договор на стойност над 5 000 лв., ако самото съществуване на договора вече е признато от страна в процеса, пък била тя и трето лице – помагач; 3) може ли трето лице – помагач да даде съгласие за разпита на свидетели и това да се приеме за изпълнение на хипотезата на чл. 164, ал. 2 от ГПК; 4) доказателство ли е признанието на факт от третото лице – помагач, когато този факт касае действия, извършени от него по-рано в качеството му на страна в правоотношението, предмет на делото; 5) може ли третото лице – помагач в съдебното производство да признае наличието на каузално правоотношение, свързано с издаден запис на заповед, ако към момента на издаването то е действало като страна в правоотношението; и 6) следва ли да се обсъждат бездействията на длъжника-търговец по счетоводните записвания на дълг по договор за заем, като доказателства за липса на договорно правоотношение. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 527/15.03.2012 г. по гр. дело № 943/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите пет процесуалноправни въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага доводи те да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; по отношение на последния (шести) въпрос поддържа и наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Ответното [фирма] в отговора на касационната жалба излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и становище за неоснователност на жалбата.
Третото, привлечено лице – помагач на ответника – С. Н. Д. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
За да отхвърли иска на жалбоподателката, въззивният съд – след обсъждане на събраните като доказателства по делото: представеният от ищцата документ, озаглавен „запис на заповед”, с дата на издаване 23.11.2009 г., подписан от третото лице – помагач, в качеството му тогава на управител и представител на ответното дружество, заключението на икономическата експертиза по делото, както и на направените от третото лице – помагач признания на факти по делото, е намерил за недоказано твърдението на жалбоподателката-ищца, че процесната сума 12 000 лв. е дадена в заем от нея на ответното дружество, както и условията, при които тя подлежи на връщане. В тази връзка окръжният съд е приел, че по делото няма документи (очевидно се визира и процесният документ, озаглавен „запис на заповед”) и счетоводни отразявания за даването на процесната сума в заем на ответното дружество. Изложени са и съображения, че направените от третото лице – помагач признания на факти се ползват с доказателствена сила, само ако фактите са неизгодни за него; че „при некредитиране на така направените изявления и евентуално отхвърляне на иска, би могло да се ангажира неговата отговорност за евентуално получените в качеството му на управител суми”; че така направените изявления ползват страната, която ги е направила и не се подкрепят от останалите доказателства по делото; че липсват и доказателства относно достоверността на датата, на която е издаден процесният документ, именуван „запис на заповед”, на фона на признати в молба от 22.04.2013 г. на третото лице – помагач, „изгодни за него факти” – че подобни заеми в полза на дружеството е вземал и от други лица, но не е задължавал дружеството с документи, поради което той отговаря за тези задължения.
При така изложените мотиви към обжалваното решение, приетото от въззивния съд, че процесният документ, озаглавен „запис на заповед”, не удостоверява даването в заем на процесната сума (т.е. не доказва твърдяното по делото договорно основание на иска), не е в противоречие с тълкувателната част от постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 527/15.03.2012 г. по гр. дело № 943/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, където е прието, че когато формата на записа на заповед е опорочена, той е нищожен като едностранна сделка и не поражда задължение, но като подписан документ той удостоверява изявление на лицето, което го е подписало, като изявлението, с което се признава съществуването на дълга е извънсъдебно признание, което съдът преценява с оглед всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 от ГПК. С оглед това, първата част от първия правен въпрос, изведен от жалбоподателката, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Втората част от този правен въпрос – относно доказването на извънсъдебна спогодба по чл. 365 от ЗЗД, стои напълно извън предмета на делото, поради което такъв правен въпрос не е обсъждан от въззивния съд и е без никакво значение за изхода на правния спор между страните. Следва да се отбележи и че изводът в посоченото решение на ВКС при разрешаването на конкретния правен спор по делото, че е била налице извънсъдебна спогодба за уреждане на бизнесотношения между страните, е направен при фактическа обстановка, напълно различна от тази по настоящото дело. По тези съображения, касационното обжалване не следва да се допуска по първия правен въпрос.
Като не е допуснал искания от жалбоподателката-ищца, разпит на свидетел за доказване сключването на процесния договор за заем за сумата 12 000 лв. и на обстоятелствата по сключването му – при дадено съгласие от третото лице – помагач, но при изрично противопоставяне от страна на ответника на това доказателствено искане, въззивният съд е разрешил втория и третия процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 и ал. 2, във вр. с чл. 221, ал. 2 от ГПК, при точно тълкуване и приложение на тези процесуалноправни норми, което е в съответствие и със задължителната практика на ВКС. Като е приел, с оглед и заключението на вещото лице по делото, че процесният договор за заем е недоказан и предвид това, че не е осчетоводен от страна на ответното дружество, въззивният съд е разрешил и последния (шести в изложението) процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 182 от ГПК, при точно тълкуване и приложение на тази процесуалноправна норма, което също е в съответствие със задължителната практика на ВКС. По отношение на този правен въпрос жалбоподателката се позовава и на противоречива съдебна практика, доказателства за каквато не представя, като в тази връзка не сочи и конкретни съдебни решения. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска и по тези три процесуалноправни въпроса (втория, третия и шестия в изложението), тъй като не са налице наведените от жалбоподателката допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
При подробното обсъждане в мотивите към обжалваното решение изключително и най-вече на направените от третото лице – помагач, признания на факти по делото, третият и четвъртият процесуалноправни въпроси в изложението на жалбоподателката, които са по приложението на чл. 175 и чл. 221, ал. 2 от ГПК, са обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд за отхвърлянето на предявения иск, и са от съществено значение за крайния изход на правния спор по делото, респ. – представляват общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че предвид близостта на тяхното съдържание, тези два процесуалноправни въпроса следва да бъдат обобщени в един такъв, уточнен и конкретизиран от съда (съобразно т. 1, изр. 3 – in fine от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: представлява ли доказателство и как следва да се преценява, направеното от третото лице – помагач признание на каузално правоотношение, свързано с издаден от него, в качеството му на представител на главна страна по делото (ищеца или ответника), документ, наименован „запис на заповед”, който е нищожен поради опорочаване на формата. По този правен въпрос страните не сочат, а и не се установява задължителна практика на ВКС, като създаването на такава би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на закона, и конкретно – на посочените процесуалноправни норми на чл. 175 и чл. 221, ал. 2 от ГПК и други, свързани с формулировката на въпроса. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв процесуалноправен въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото, т.е. налице е и наведеното от жалбоподателката допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 175 и чл. 221, ал. 2 от ГПК, а именно – представлява ли доказателство и как следва да се преценява, направеното от третото лице – помагач признание на каузално правоотношение, свързано с издаден от него, в качеството му на представител на главна страна по делото (ищеца или ответника), документ, наименован „запис на заповед”, който е нищожен поради опорочаване на формата.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката-ищца следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 240 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 248/10.12.2013 г., постановено по въззивно търг. дело № 291/2013 г. на Русенския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателката Б. Х. К. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 240 лв.; в противен случай касационната й жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.