О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
Гр.С., 30.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5323 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.1222/19.06.15 по г.д.№.1052/15 на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №.409/27.01.15 по г.д.№.3514/14 на Варненски районен съд за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ответната страна Л. Т. Т. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е уважен. От фактическа страна е приел, че касаторът е имал качество взискател по изп.дело №.20117370401920 по описа на ЧСИ Л.Т. с предмет събиране на парично вземане в размер на 1 000 000лв. С молба от 26.09.11г. е поискал насрочване на опис върху 45бр. възбранени недвижими имоти, описани в молбата. Със съобщение изх.№.26430/27.09.11 е бил уведомен, че следва да внесе по сметка на ЧСИ сума в размер на 20328,82лв. – от които 18360,82лв. такса по т.20 Т., платена на 24.10.11 по банков път. На 25.10.11 описът е бил извършен в присъствието на представител на взискателя и с помощта на вещо лице – за което е бил съставен съответен протокол за опис. На 29.11.13 взискателят е бил уведомен за извършения на 25.10.11 опис и за насрочената за 19.12.11-19.01.12 публична продан, както и за негово задължение към ЧСИ в размер на 117293,18лв. с ДДС – връчена му е била сметка по чл.79 ЗЧСИ и фактура за сумата 6000лв. с ДДС – частично предявена от общо определената по т.20 и неиздължена такса в размер на 83898,73лв. с ДДС. По спорния въпрос дали при горните обстоятелства се дължи претендираната сума 6000лв. като част от дължима за извършения опис такса, съдът е приел, че такава се дължи. Посочил е, че в случая съгласно т.20 от ТТР ЗЧСИ, приета с ПМС №.92/19.04.06, обн. ДВ бр.35/06г. – която е приложима спрямо момента на извършване на описа – 25.10.11г., за извършване на опис на недвижими имоти се събира такса в размер на 1,5 на сто върху сумата, за която се иска изпълнението, но не по-малко от 50лв., като съгласно забележките към тази точка когато взискателят поиска да бъде описано имущество за сума, по-малка от размера на вземането, таксата се събира върху същата сума /забележка 1/, а когато цената на описаните вещи се окаже по-голяма, такса се събира и върху разликата /забележка 2/. Отразил е, че в случая взискателят е поискал извършване на опис на 45 имота, чиято оценката /6 502 400лв./ надхвърля вземането му /1 000 000лв./ – поради което и е приложима Забележка №.2 към т.20 от ТТР ЗЧСИ; че доколкото преди извършване на описа е била платена авансово такса по т.20 ТТР ЗЧСИ – определена от ЧСИ на база сумата, за която се иска изпълнение /18360,82лв./, на основание пар.11 от ЗИД ГПК ДВ бр.49/12 правоотношенията между страните по повод окончателния размер на таксата се определят при действието на старите разпоредби, цитирани по-горе; че доколкото цената на описаните имоти е по-голяма от вземането, следва да се събере такса върху разликата /от 1000000лв. до 6502400лв. – т.е. върху 5502400лв./, като първоначално определената такса /въз основа на сума 1000000лв./ и допълнително определената такава /въз основа на сума 5502400лв./, след събирането им и начисляване на ДДС, възлиза на 117043,20лв. Доколкото след приспадане от горната сума на изплатената по делото остава разлика от 83898лв. с ДДС, въззивният съд е посочил, че претенцията за част от нея – в размер на 6000лв., е основателна. Отразил е и, че възраженията, че определената по т.20 такса е публично държавно вземане и следва да е налице еквивалентност на размера на таксата и стойността на услугата, е неоснователно.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В изложението си на касационните основания касаторът формулира следните въпроси: 1. „Следва ли да се начислява такса по т.20 от ТТР ЗЧСИ /отм.ДВ бр.49/12/ след отмяната на текста в тарифата при изплатена изцяло авансово такса по забележка 1-ва на т.20 Т.?”; 2.”Таксата по забележка 1 от т.20 ТТР ЗЧСИ представлява ли част от таксата по забележка 2-ра на т.20 ТТР ЗЧСИ?”; 3. „На основание пар.11 ПЗР ГПК /ДВ бр.49/12/ следва ли по аналогия на противното, че дори ако част от таксата е внесена, не се прилага новата редакция на закона при начисляване на таксите?”.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато /предвид правомощието на касационната инстанция да конкретизира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело – т.1 от ТР 1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС/ на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за тълкуването на забележка 2 към т.20 от ТТР ЧСИ /редакция при приемането с ДВ бр.35/28.04.06г./ вр. със забележка 1 при определяне на такса по т.20 от Тарифата, поставен в т.2 от изложението, който, както се твърди от касатора, е разрешен в противоречие със сочената от него задължителна практика на ВКС – реш.№.329/13.12.13 по г.д.№.2490/13, ІІІ ГО на ВКС. Съгласно последното таксата по т.20 от тарифата е пропорционална, като цената на услугата, за която тя се дължи, е стойността на извършването на описа. Разходите за описа се състоят в разноските за действията на съдебния изпълнител и за оценката на вещо лице, поради което не могат да се съизмерват със стойността на вещта. Принципът на еквивалентност налага цената на услугата /описа/ да се изчислява като процент от стойността на вземането, а не от стойността на вещта. Следователно таксата за описа по т.20 от Тарифата не може да надвишава 1,5 на сто от стойността на вземането на взискателя, независимо каква е цената на описаната вещ. Втората забележка трябва да се тълкува само във връзка с първата, прилага се единствено когато е описано имущество за сума, по-малка от размера на вземането, внесена е такса, пропорционална на стойността на вещта, но по-ниска от 1,5 от стойността на вземането, а доколкото впоследствие се оказва, че стойността на вещта е по-голяма, по силата на втората забележка взискателят трябва да заплати 1,5% върху разликата – но само ако общият размер на таксата не надвишава 1,5% от вземането, определено по т. 20 от Тарифата. Това корективно тълкуване на втората забележка съответства на четвъртата забележка на чл.26 от Тарифата – от която става ясно, че посочените в т.26 такси за изпълнението не могат да бъдат надвишавани – в който смисъл и впоследствие законодателят е променил изрично чл.83 ал.2 ЗЧСИ. В. съд е постановил решението си в отклонение от горецитираната задължителна практика на ВКС. Поради това и следва да се допусне касационното му обжалване по горепосочения въпрос, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1222/19.06.15 по г.д.№.1052/15 на Варненски окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 120лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: