2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1210
гр. София, 29.10. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3229 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 21.01.2013 г., постановено по въззивно по гр. дело № 7089/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, като е потвърдено решение от 14.03.2012 г. по гр. дело № 34329/2011 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Н. А. В. срещу жалбоподателя искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконосъобразно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 103/22.06.2011 г., и ищецът е възстановен на длъжността „директор на филиал” – Филиал „София – Цар Борис ІІІ” на банката-жалбоподател; в тежест на последната са възложени разноските и държавната такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното въззивно решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извеждат следните, уточнени и конкретизирани от съда (съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), три правни въпроса: 1) обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ само „в рамките на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание” ли могат да бъдат давани; 2) допустимо ли е съдът да се произнася по въпрос, за който сам изрично е приел, че не е въведен от ищеца в предмета на делото и в обхвата на съдебната преценка; и 3) след като по делото не е установено да са искани обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ само за едно от няколко дисциплинарни нарушения, следва ли дисциплинарното уволнение да бъде отменено съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ. По отношение на първия и третия правни въпроси, които са по приложението на чл. 193 от КТ, касаторът навежда допълнителните основание за допускане на касационното обжалване, съответно – по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (конкретно се сочат: решение № 225/05.04.2012 г. по гр. дело № 375/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 494/18.06.2010 г. по гр. дело № 1687/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 322/05.05.2010 г. по гр. дело № 301/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 220/26.04.2011 г. по гр. дело № 1917/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), а третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на втория правен въпрос, касаторът не е навел никое от допълнителните основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но той е свързан с оплакванията му за недопустимост на въззивното решение (в тази връзка – виж и т. 1, изр. 4, както и мотивите към ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Ответникът по касационната жалба – ищецът Н. А. В., в отговора си излага становище и съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че макар въззивният съд да е дал разрешения и на трите изведени от касатора правни въпроса, разрешенията на първите два от тях не са обуславящи крайния извод в обжалваното решение за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение на ищеца и не са от значение за изхода на правния спор по делото, включително – и за преценката от ВКС относно процесуалната допустимост на въззивното решение. Това е така по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ищецът е уволнен дисциплинарно за две нарушения на трудовата дисциплина. Приел е също, че за първото от тези нарушения от страна на работодателя-ответник (сега касатор) са изискани обяснения и ищецът е дал писмени такива. Обсъждайки по същество това дисциплинарно нарушение, СГС е приел и че то е извършено от ищеца. По отношение на второто дисциплинарно нарушение, въззивният съд е приел, че за него изобщо не са искани от ищеца обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ. Действително, в тази връзка СГС е изложил съображения, че обясненията следва да се искат от работодателя и да се дадат от работника/служителя в рамките на процедура по налагане на дисциплинарното наказание, която е установена с императивни правни норми в КТ. След като обаче във въззивното решение е прието, че за първото дисциплинарно нарушение са поискани и са дадени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, а за второто дисциплинарно нарушение от ищеца изобщо не са били искани такива обяснения от страна на работодателя, то първият изведен от касатора правен въпрос – дали тези обяснения следва да се поискат и да се дадат само „в рамките на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание”, е без значение за спора по делото.
Без значение за спора по делото е и изведеният от касатора втори правен въпрос. Действително, въззивният съд е изложил „за пълнота” (както е посочено във въззивното решение) и мотиви, че „…предвид императивната разпоредба на чл. 189, ал. 1, във връзка с чл. 190, ал. 2 от КТ за съотвествие на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на дисциплинарното нарушение, въззивният съд счита, не е налице системно нарушаване на трудовите задължения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, както е посочено в заповедта за уволнение”. Наред с това въззивният съд е приел, че ищецът не въвежда в исковата молба твърдения за несъотвествие на тежестта на наказанието с тази на нарушението и съдът не следва служебно да изследва този въпрос, съгласно задължителната съдебна практика, като в тази връзка са посочени две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. С това самият въззивен съд е приел, че не следва да обсъжда съотвествието между тежестта на наказанието и тежестта на първото дисциплинарно нарушение, което е приел да е извършено от ищеца, както и че този въпрос е без значение за спора, а е изследван само „за пълнота”. От друга страна, самият касатор, – както с отговора на исковата молба, така и с въззивната си жалба, е повдигнал по делото този въпрос по приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ, като е изложил твърдения и съображения, че само първото дисциплинарно нарушение, описано в заповедта за уволнението на ищеца, е достатъчно по тежест за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. При това положение, нито би могъл да се обоснове извод за недопустимост на въззивното решение, нито разрешението на втория изведен от касатора правен въпрос е оказало някакво влияние върху решаващите мотиви на въззивния съд за крайния му извод по делото.
Тези решаващи мотиви в обжалваното въззивно решение се основават на разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, при приложението на която въззивният съд е приел, че „неспазването на процедурата” по чл. 193, ал. 1 от КТ, т.е. в случая – приетото за установено от него, че само за второто вменено на ищеца дисциплинарно нарушение от последния не са искани обяснения, води до отмяна на наложеното дисциплинарно уволнение, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. При това положение, разрешението на третия изведен от касатора правен въпрос по приложението на чл. 193, ал. 2 от КТ, което е възприел въззивният съд, е обуславящо крайния му извод в обжалваното решение и е от решаващо значение за изхода на правни спор между страните. По този правен въпрос страните не сочат задължителна практика на ВКС, като създаването на такава би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на закона – чл. 193, ал. 2 от КТ, във визираните във въпроса случаи. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които този въпрос е спорен, според точния смисъл на тази разпоредба, респ. би допринесло и за развитието на правото, т.е. налице е наведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по първите два изведени от касатора правни въпроса. То следва да бъде допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по третия изведен правен въпрос – по приложението на чл. 193, ал. 2 от КТ, а именно: след като по делото не е установено да са искани обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ само за едно от няколко дисциплинарни нарушения, следва ли дисциплинарното уволнение да бъде отменено съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 3 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 80 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 21.01.2013 г., постановено по въззивно по гр. дело № 7089/2012 г. на Софийския градски съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 80 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.