Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
София, 13.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2322 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника ЗД [фирма] против Решение № 1753 от 14.03.2014г. по в.гр.д.№ 9855/2013г. на Софийски градски съд, ГО, Втори „Д” въззивен състав в частта, с която е потвърдено решението по гр.д.№ 49398/2011г. на Софийски РС, 61 състав, за осъждането на касатора да заплати на [фирма], на основание чл.208 КЗ сумата 17 593.22лв.-застрахователно обезщетение по застраховка „финансов риск при продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит” за настъпило застрахователно събитие-неплащане по фактура № 30002077 от 08.07.2008г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-17.11.2011г., както и сумата 5 858.99лв.-обезщетение за забава за периода 21.11.2008г.-03.11.2011г.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при осъществената по реда на чл.269,изр.второ ГПК въззивна проверка. Твърдението е за необсъждане на довода в жалбата на застрахователя, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла погасителна давност по иска за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка със застрахователното събитие-неплащане от купувача в 90 дневен срок от падежа на задължението му по фактура № 30002077 от 08.07.2008г. на стойност 17 593.22лв., издадена от ищеца- продавач.
В писмен отговор ищецът [фирма] поддържа, че СГС се е произнесъл по наведените в жалбата оплаквания на въззивника-сега касатор. Третото лице помагач [фирма], [населено място] не взема становище.
В жалбата срещу решението, с което са били уважени обективно съединените искове за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпили застрахователни събития-неплащане от купувача по три фактури след изтичане на 90 дни от падежа по имуществената застраховка, обезпечаваща риска от неплащане на дължими вноски от страна на купувачи по сключени със застрахования [фирма] договори за продажба на изделия по търговски кредит, ответникът е изложил твърденията си за неправилност на решението поради непроизнасяне по възражението му за изтекла погасителна давност. Позовал се е на становището си в отговора на исковата молба, че застрахователното обезщетение за неплащането по фактури №№ 3002077/08.07.2008г. и 3002090/10.07.2008г. не е дължимо поради изтичане на срока по чл.197 КЗ за реализиране на правата по имуществената застраховка. Въззивната инстанция, очертавайки оплакванията в жалбата е отразила довода, че районният съд не е коментирал направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл.197 КЗ по отношение на „първите две претенции за главници”. По съществото на спора, приемайки, че възражението за давност освен застрахователното събитие от неплащането на фактура 30002090/10.07.2008г., касае и неплащането по фактура 3002183/06.08.2008г., е счела, че то е основателно само досежно застрахователното обезщетение по фактура 30002090/10.07.2008г. Не е обсъдено дали искът, основан на неплащане по фактура 3002077/08.07.2008г. е погасен по давност. Вземането за застрахователно обезщетение във връзка с фактурата от 10.07.2008г. е счетено за погасено по давност, а възражението за давност, касаещо обезщетението, основано на фактурата от 08.07.2008г. не е разгледано.
С определение № 195 от 20.03.2015г. съставът на ВКС допусна касационно обжалване на решението в посочената част за проверка съответствието му с посочената практика на ВКС по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивната инстанция да се произнесе по наведените в жалбата доводи, касаещи правилността на съдебния акт и конкретно необсъждането от първоинстанционния съд на своевременно заявеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
ВКС, Търговска колегия, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
По правния въпрос: Константна е практиката на ВКС, обективирана в решенията, послужили като основание за допускане на касационното обжалване, че мотивите на въззивната инстанция следва да съдържат както самостоятелно изложение на приетата за установена по делото фактическа обстановка съобразно извършената преценка на доказателствата, така и обсъждане на доводите и възраженията на страните, на които следва да бъде даден отговор. Правомощията на въззивната инстанция са ясно очертани в разпоредбите на чл.269-271 ГПК, а съгласно разясненията в т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, дейността й е аналогична на тази на първата и без да представлява нейно повторение, я продължава. Поради това въззивният съд при даване на собствено разрешение по спорния предмет, дължи и отговор на заявените правозащитни и правоизключващи възражения, съответно и произнасяне по наведеното оплакване за необсъждането им от първоинстанционния съд. Изпълнението на посочените задължения и конкретно обсъждането и вземане становище по защитните позиции на страните е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт, за осигуряване правото на защита на страните в процеса и за спазване принципа на състезателност.
По съществото на касационната жалба.
С оглед отговора на правния въпрос решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението за присъждане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие-неплащане от купувача на застрахования продавач на задължението по фактура № 3002077/08.07.2008г., е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата съдържа ясно изложено оплакване за необсъждане от първата инстанция на възражението за погасяване по давност на претенцията, произтичаща от неплащане по тази фактура, индивидуализирана като номер, дата на издаване и стойност. Решението на СГС не съдържа мотиви по този конкретно посочен довод-изводът за основателност на иска в тази част е потвърден без да е обсъдено възражението за давност. С това въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, който ограничава предмета на произнасянето му до заявеното във въззивната жалба, а в случая в този предмет е включено заявеното възражение. По него съдът не се е произнесъл, т.е. не се е произнесъл изчерпателно по предмета на спора. Не са изложени съображения защо съставът на СГС е приел, че „първите две фактури” са № 3002090/10.07.2008г. и № 3002183/06.08.2008г., при положение, че в предмета на спора са 3 фактури, които като номера, така и с оглед датата на издаването им, са в следния възходящ порядък: 3002077/08.07.2008г., 3002090/10.07.2008г. и 3002183/06.08.2008г. с посочени от ищеца съответни падежи, след изтичането на 90 дневния срок.
При дължимото обсъждане на своевременно заявеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по тази претенция, въззивната инстанция е следвало да го обсъди и да съобрази, че то е основателно-съгласно договора, застрахователното събитие се счита за настъпило при неплащане в 90 дневен срок от падежа на задължението по фактурата–т.е. на 09.10.2008г., а исковата молба е постъпила в съда на 18.11.2011г.-след изтичане на срока по чл.197 КЗ, който с оглед вида на сключената имуществена застраховка е тригодишен.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да се отмени като неправилно в частта за уважаване на исковете за сумата 17 593.22лв. претендирано застрахователно обезщетение по застраховка „финансов риск при продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит” във връзка с настъпило застрахователно събитие-неплащане по фактура № 30002077 от 08.07.2008г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-17.11.2011г., и за сумата
5 858.99лв.-обезщетение за забава за периода 21.11.2008г.-03.11.2011г. Поради обстоятелството, че не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция като исковете бъдат отхвърлени като погасени по давност.
С оглед изхода на спора [фирма] следва да заплати на касатора претендирани разноски, за които списък по чл.80 ГПК не е представен-сумата 968лв.
Поради изложеното и на основание чл.293,ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1753 от 14.03.2014г. по в.гр.д.№ 9855/2013г. на Софийски градски съд, ГО, Втори „Д” въззивен състав в частта, с която е потвърдено решението по гр.д.№ 49398/2011г. на Софийски РС, 61 състав за уважаването на иска по чл.208 КЗ за сумата 17 593.22лв.-застрахователно обезщетение по застраховка „финансов риск при продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит” във връзка със застрахователно събитие неплащане по фактура № 30002077 от 08.07.2008г., ведно със законната лихва от 17.11.2011г. и на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 5 858.99лв.-обезщетение за забава за периода 21.11.2008г.-03.11.2011г., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма] [населено място] против ЗД [фирма], [населено място] за заплащане на основание чл.208,ал.1 КЗ на сумата 17 593.22лв.-застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „финансов риск при продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит” във връзка със застрахователно събитие неплащане по фактура № 30002077 от 08.07.2008г., ведно със законната лихва от 17.11.2011г. и иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 5 858.99лв.-обезщетение за забава за периода 21.11.2008г.-03.11.2011г.
ОСЪЖДА [фирма],гр.София, [улица] да заплати на ЗД [фирма], [населено място], [улица], ет.2 сумата 968лв. /деветстотин шестдесет и осем лева/ разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.