ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
София, 12.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдия Т. ч.гр.д. № 621 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Надежда И. И. и И. А. И. против определение от 26.07.2010г, на председателя на ГК на Софийски апелативен съд ,с което е оставена без уважение молба на основание чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба .
Частните жалбоподатели поддържат неправилност на атакувания съдебен акт , с който е отказано освобождаване от държавна такса при въззивно обжалване.Изтъкват ,че неправилно се приема общия годишен доход на първата жалбоподателка като самооблагащо се лице , адвокат по професия ,следвало е да се съобразят разходите за дейността ,данъците .Вторият от жалбоподателите пък няма никаква възможност да плаща държавна такса .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о ,като взе предвид изложените касационни основания, доводите на касаторите и данните по делото, намира следното:
Жалба е процесуално допустима по реда на чл. чл. 274 ал.2 от ГПК, като подадена в срок от легитимни лица срещу подлежащ на обжалване акт, по отношение на нея изискванията за обосновка по чл. 274 ал.3 във вр. с чл. 280 ал.1 от ГПК не се прилагат .
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна:
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е отказал на касаторите да бъдат освободени от държавна такса при въззивно обжалване , като е взел предвид декларираните от тях обстоятелства по смисъла на чл. 82 ал.2 т.1-7 от ГПК.
Определението е правилно.
Изводът, че и двамата жалбоподатели, които са бивши съпрузи , самоосигуряващи се лица в трудоспособна възраст , без декларирани здравословни проблеми ,притежаващи недвижимо имущество , не следва да бъде поставян в групата на лицата , за които е приложима разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК ,е направен въз основа на посочените в закона предпоставки, декларираните доходи и притежаваното недвижимо имущество.
Съдът е приложил точно закона като е приел ,че освобождаването от такса е допустимо единствено за лица ,които нямат средства за нейното заплащане. Производството по чл. 83 ал.2 от ГПК не е спорно , законодателят е предвидил удостоверяване на имотното състояние чрез декларация, като за изложеното в нея се носи съответно наказателна отговорност. Съдът обаче има правото , а и задължението за преценка. Предвид декларираното имотно състояние и доходи може да се предполага ,че внасянето на държавна такса ще създаде за жалбоподателите известни затруднения , но не може да се счита, че този разходи са невъзможни за тях .
По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІг.о
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила определение от 26.07.2010г, на председателя на ГК на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: