О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 11.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2243/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. Т. от гр. София срещу решение № 1232 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 3755/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-11 състав решение №3141 от 09.05.2017 г. по гр. д. № 3538/2015 г. за отхвърляне на предявения от касаторката срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г. за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие както с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди (40 000 лв.), така и с извода за съпричиняване на вредите, респ. с приетия обем на съпричиняване (1/2). Касаторката счита, че при определяне на обезщетението решаващият състав не е оценил в достатъчна степен специфичните за случая обстоятелства, в т. ч. икономическите условия в страната към момента на произшествието и лимитите на отговорност на застрахователите. Излага подробни съображения и срещу извода, че с непоставянето на предпазен колан е допринесла за настъпване на уврежданията си, евентуално – че приносът й е равен на приноса на самия водач.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните въпроси: „1. При определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане при предявен пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице по реда на чл. 52 ЗЗД дали установеният в разпоредбата критерий „справедливост“ изисква обезщетението да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; 2. Какви са предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да се приеме наличието на съпричиняване от пострадалия и съответно намаляване на обезщетението за вредите, достатъчно ли е наличието на формално нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП или е необходимо нарушението да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат; 3. За да бъде прието за основателно възражението за съпричиняване, следва ли по делото да бъде проведено пълно и главно доказване на факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице или е достатъчно да бъде внесено съмнение; 4. Какви са критериите при определяне на конкретната степен на съпричиняването от страна на пострадалия и следва ли при преценката доколко поведението му е допринесло за увреждането съдът да го съпостави с противоправното поведение на водача в хипотезата на увреден пътник без поставен предпазен колан“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърдението, че същите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, касаторката се позовава съответно на: ППВС № 4/68 г., решение № 112 от 21.06.2017 г. по т. д. № 60334/2016 г. на ВКС, І г. о. и решение № 186 от 08.06.2018 г. по т. д. № 2424/2017 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос) и ППВС № 17/63 г. (т. 7), решение № 154 от 31.10.2011г. по т. д. № 977/2010 г. на ІІ т. о., решение № 117 от 29.07.2016 г. по т. д. № 3806/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 141 от 31.08.2017 г. по т. д. № 2272/2016 г. на ІІ т. о. (за останалите три въпроса).
Освен това, искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 29.08.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция, чрез препращане към изложените от нея мотиви, че в случая са осъществени предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищцата болки и страдания от травматичните увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г., а именно: наличие на сключена с „Лев Инс” АД застраховка „Гражданска отговорност” за причинилия произшествието л. а. „М. Шогун“ с ДК [рег.номер на МПС] ; извършено противоправно деяние от страна на застрахования делинквент-водач на лекия автомобил, изразяващо се в нарушение на правилата за движение (чл. 20, ал. 1 ЗДВП); вредоносен резултат (претърпени неимуществени вреди от ищцата – болки и страдания от травматичните увреждания); причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.
Решаващият състав е преценил, че определеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лв. съответства на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този извод е аргументиран с вида, характера и тежестта на получените травми – сътресение на мозъка; кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лицето (двустранно около слепоочната област); счупване на горната челюст с раздробяване на орбитите – подове и летирални страни вдясно; счупване на дясната яблъчна кост; счупване на ставния израстък на долната челюст вляво; счупване на носните кости; травматичен кръвоизлив в горночелюстните синуси и сфеноидален синус и етмоидални клетки. Отчел е продължителността на периода, в който болките са били интензивни, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, отсъствието на негативни последици от уврежданията, а така също обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователно покритие към датата на произшествието.
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция и относно приетото съпричиняване на вредите от страна на ищцата в размер на 50 %, изразяващо се в непоставянето на предпазен колан, прието от него за доказано от заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза. С оглед на това е преценил, че дължимото на ищцата обезщетение възлиза на сумата 20 000 лв., в който именно размер е уважен предявеният от нея иск.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по единия от поставените от касатора въпроси, а именно – по материалноправния въпрос, свързан с определяне приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.
По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото, така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – решение № 154 от 31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ІІ т. о. и цитираното в него решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009г.
По отношение на останалите въпроси касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като същите не могат да бъдат определени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК. Решаването както на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди, така и на въпроса налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, е обусловено от конкретните факти по делото и преценката им от въззивния съд. Що се отнася до правилността на тази преценка, същата е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивния акт. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касатоката не е аргументирала поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, като наличието на твърдяната от нея очевидна неправилност на обжалваното решение не се констатира от настоящия състав.
С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато само по въпроса, свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1232 от 17.05.2018 г. по в. гр. д. № 3755/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-11 състав решение №3141 от 09.05.2017 г. по гр. д. № 3538/2015 г. за отхвърляне на предявения от Л. И. Т. от гр. София срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г. за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв.
УКАЗВА на Л. И. Т., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 400 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: