О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 17.04.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3095/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма], [населено място] срещу решение № 268 от 18.10.2017 г. по в. т. д. № 384/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното от Смолянски окръжен съд решение № 229 от 17.05.2017 г. по т. д. № 30/2016 г. и делото е върнато на същия за ново разглеждане от друг състав. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждане на МБАЛ [фирма] да им заплати солидарно сумата 150 000 лв., като част от сумата 400 000 лв., дължима поради неосъществено основание, за извършени подобрения по т. 5 от анекс към наемен договор от 03.09.1996 г.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд, в качеството си на инстанция по същество, не е изпълнил задължението си сам да определи правилната правна квалификация на спорното право, както и че не е взел предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е разгледал претенцията не само на основанието по чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД, но и на основанието чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но е преценил същата за погасена по давност. Освен това, касаторът поддържа, че решаващият състав неправилно е счел исковата молба за нередовна поради неяснота на изложените твърдения и обстоятелства и на формулираните искания, а дори и да е налице такава нередовност – че въззивният съд е бил длъжен сам да даде указания на ищците за отстраняването й.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Когато първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на спора, следва ли въззивният съд да даде правилната и постанови решение по спора като инстанция по съществото му или следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане; 2. Когато въззивният съд констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, следва ли същият да извърши действията по чл. 129, ал. 2 ГПК и постанови решение по поправената искова молба, респ. прекрати производството при неизпълнение на указанията му от ищеца или следва да обезсили решението на първата инстанция по нередовната искова молба и върне делото за ново разглеждане от нея”. Като релевантна съдебна практика, касаторът посочва съответно: по първия въпрос – решение № 306 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 4715/2008 г. на ВКС, І г. о., а по втория въпрос – Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (т. 4).
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 04.12.2017 г.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С въззивното решение съдът е обезсилил постановеното от Смолянски окръжен съд решение изцяло, като е приел, че е разгледан непредявен иск, както и че е налице нередовност на исковата молба, произтичаща от неяснота в твърденията и исканията на ищците, въведени с исковата молба, допълнителната искова молба и в молбата, подадена на 25.11.2016 г. Според решаващия състав, заявените от ищците обстоятелства за извършени подобрения в процесния имот, предмет на договор за наем и множество анекси към него, с оглед очаквано прехвърляне на собствеността върху тях след прекратяване на договора за наем съгласно т. 5 от анекса от 03.09.1996 г., налагат извод, че в случая не може да се счете за предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, какъвто именно е разгледан от първата инстанция и че не се касае за отношения за връщане на дадено на неосъществено основание, а за уреждане на отношения за извършени подобрения в имота на ответника. Именно поради това е приел, че не следва да оставя исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите й, а е обезсилил решението и е върнал делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск след отстраняване нередовностите на исковата молба, в т. ч. и за излагане на обстоятелства, обосноваващи претенцията на ищеца [фирма], [населено място] за присъждане на исковата сума и на него, солидарно с другия ищец [фирма].
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато и по двата заявени в изложението въпроса, тъй като по отношение на същите е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид решаването им в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 268 от 18.10.2017 г. по в. т. д. № 384/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на МБАЛ [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 3000 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: