Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
София, 17.04.2009г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март , две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Р. Иванова
и в присъствието на прокурора Станева
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1293/2008 година
Производство по реда на чл. 218а, б.”Б” ГПК(отм) .
Образувано е по к. жалба на И. Д. Т. от гр. В. против въззивно решение №251 от 20.12.2007г по в. гр.д 293/2007г на Варненски апелативен съд , с което е оставено в сила решение № 495 от 25.04.2007г по гр. д. № 181/2006г. на Варненски окръжен съд . Предявен иск срещу О. В. с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ , за обезщетение на имуществени вреди , причинени от кмета на общината с бездействие , е бил отхвърлен изцяло от първостепенния съд .
В касационната жалба се релевират основанията за неправилност на решението по чл. 218б ,б. „в” от ГПК (отм). Съображения са изложени във връзка с неговата незаконосъобразност ,доколкото решаващият съд е приел, че вредоносното бездействие на кмета не покрива състава на административна дейност. Процесуално нарушение е ,че не са обсъдени доводите и съображенията на ищцовата защита за дефинитивните признаци на административната дейност и действията по повод на административна дейност. Поддържа се и необоснованост на фактическия извод за наличие на договор за поръчка ,няма доказателства за такъв договор . Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.
Наблюдаващият прокурор от В. к. п. изтъква ,че при постановяване на решението съществени процесуални нарушения не са допуснати и същото е законосъобразно . По отношение на касационната жалба се заявява становище ,че същата е неоснователна .
Върховен касационен съд , състав на трето гражданско отделение , разгледа жалбата и провери решението ,чиято отмяна се иска ,с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж от ГПК .
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
По същество касационната жалба е неоснователна .
С исковата молба е бил предявен иск за обезщетение на имуществени вреди в хипотезата на чл.1 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ) и като основание за търсената отговорност от О. В. е изтъкнато бездействието на Кмета във връзка с решение на Общински съвет гр. В. да издаде заповед в съответствие с чл. 14 от Наредба №9/26.06.2000г на МЗ ,съответно отказа му да сключи с ищеца договор за управление на здравно заведение , след конкурс ,спечелен от последния . По реда на цитираната наредба е проведен спечеления от ищеца д-р Т конкурс,в който Общинския съвет е упражнил компетентността на общо събрание (чл. 147 ал.2 от ТЗ )по отношение на „ДКЦ-ІІІ гр. В., като публично ЕООД. Безспорно с посоченото лице не е сключен договор и не са предприети действия по назначението му за управител от страна на Кмета на О. В.,последният е обжалвал решението на Общинския съвет по административен ред, като между страните е влязло в сила определение №9992 от 10.11.2003г по адм.д. №9160/2003г на ВАС. По реда на инстанционния контрол Върховен административен съд е приел , че оспорените решения нямат белезите на индивидуален административен акт и не подлежат на съдебно административен контрол , касае се за волеизявление от гражданско-правно естество. При тези обстоятелства Варненски апелативен съд е формирал извод, че предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ в случая не са налице ,тъй като нито при вземане на решението от Общинския съвет , нито при неизпълнието от страна на Кмета на гр. В., се касае за административна дейност, следователно и бездействието не е при или по повод на такава . Касае се за волеизявления или действия , относими към гражданското право.
Изводите на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В исковата молба са обстоятелствено изведении условията за допустимо предявяване на иска и елементите на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДВПГ, като по същество се поддържа ,че независимо от характера на решението на общинския съвет , което може и да не е административен акт ( а волеизявление по управление на едно търговско дружество) , задължението на кмета да изпълни това решение е в обема на административните му задължения, следователно попада под хипотезата на чл. 1 от закона .
Като не е възприел довода за относимост на всички действия или бездействия на Кмета към обсега на дейност, за която държавата, респ. общините носят отговорност по специалния ред на чл. 1 от ЗОДОВ , въззивният съд правилно е приложил материалния закон. При формиране на решаващия си извод относно правната природа на вредоносното за ищеца бездействие от липсата на назначение и сключването на договор , въззивният съд е изложил правни съображения по аргумент за връзката и обусловеността между качеството , в което е действал общинския съвет като орган при формиране на воля за възлагане на управление в ЕООД с държавно или общинско имущество, и действията на Кмета на гр. В. в същата процедура. Независимо от кого са предприети , тези действия нямат характера на индивидуален административен акт и бездействията не влекат последиците , свързани с административна дейност , щом се отнасят до формиране на волеизявление по един фактически състав , насочен към сключването на договор. Неприемлива , вътрешно противоречива е тезата на касатора, че макар решението на общинския съвет по протокол № 22/02.02.2001г. да не е индивидуален административен акт, същото поражда административно по своя харакер задължение спрямо своя адресат ,в случая кмет на съответната община. При така развилото се провоотношение между страните по делото , нито Кметът на гр. В. е действал спрямо ищеца като орган изпълнително-разпоредителен орган на общинската власт , т.е. , като същинска администрация , нито ищецът е бил в досег с правомощията му в качество, което да го легитимира в материалноправен смисъл ,съгласно чл. 1 от ЗОДОВ .
Оплакването за съществено процесуално нарушение при решаващата дейност на съда във връзка с чл. 188 ал.1 от ГПК е неоснователно . Въззивният съд не е оставил правните доводи на ищцовата страна без обсъждане ,тъй като е дал правно обоснован отговор в обратния смисъл на поддържаната от защитата на касатора теза . Варненски апелативен съд правилно е определил приложното поле на специалния закон . В случая се касае за регламент , при който органите на управление формират съответната воля. Коментирана е правната фигура на договор за поръчка ,но тази правна квалификация не е решаваща за отрицателното определение ,че в случая не се касае за административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Не се касае и за неправилен фактически извод от страна на въззивния съд при общата дефиниция на отношенията като мандатни , поради което и доводите за необоснованост на решението не следва да бъдат споделени .
Ето защо Върховният касационен съд следва да остави в сила обжалваното решение на Варненски апелативен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №251 от 20.12.2007г по в. гр.д 293/2007г на Варненски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.