Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
София, 8 август 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети май .……………………….. 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева …………………………..
ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ……………………………
.. Севдалин Мавров …………………………
при секретар .. Лилия Гаврилова …………………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Стефка Бумбалова ……….., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ……………………….. КНОХД № .. 757 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия Д. Д.. Обжалва се решение № 514 от 12.11.12 год., постановено по ВНОХД № 651/11 год. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е изменена в санкционната й част присъда № 308 от 06.10.10 год. по НОХД № 1771/10 год. на Софийски градски съд. В жалбата се визират всички касационни основания. Иска се алтернативно: да се оправдае подсъдимият по повдигнатите му обвинение по чл. 116 и чл. 339 НК; да се преквалифицира деянието по чл. 119 НК; да се намали наложеното наказание.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените основания и доводи.
Пред ВКС не се явяват частният обвинител М.и Д. и неговият повереник, редовно призовани.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 14.07.09 год. в [населено място],[жк]е направил опит умишлено да умъртви М.Д., като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини и деянието е извършено по хулигански подбуди. На осн. чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58, б. „а” НК е осъден на ДЕВЕТ години лишаване от свобода.
Д. е признат за виновен и в това, че на 14.07.09 год., в дома си на [улица], в същия квартал на [населено място], е държал огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение. На осн. чл. 339, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено едно общо наказание в размер на ДЕВЕТ години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор от закрит тип при първоначален строг режим. Зачетено е предварителното му задържане.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и вещественото доказателство.
С атакуваното решение присъдата е изменена, като е намалено определеното на Д. наказание по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК лишаване от свобода на СЕДЕМ години. Съдът е пропуснал да се произнесе по наложеното му общо наказание по чл. 23, ал. 1 НК.
Доводите в подкрепа на касационната жалба, изцяло преповтарят тези, поставени пред инстанциите по фактите. В по-голямата си част те не касаят касационните основания. СГС и САС са посочили защо не ги приемат, като са изложили задълбочени и законосъобразни съображения и по този начин са реализирали задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, съответно чл. 339, ал. 2 НПК. Осъщественото обсъждане на тези доводи в никакъв случай не е бегло, а изключително задълбочено и подробно. По реда и със средствата, предвидени в кодекса, са взели всички мерки за разкриването на обективната истина. Съобразно закона са взели решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. За да изпълнят основните принципи по чл. 13 и 14 НК, са събрали пълния обем доказателства, свързани с повдигнатите спрямо Д. Д. две обвинения, в това число и такива, които са в негова полза. В тази насока е и изричното изявление на защитата на касатора пред въззивния съд, че делото е изяснено от фактическа страна.
Пред касационната инстанция защитата на Д. отново поставя въпроса, че в случая се касае до неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели. Сочените правни квалификации, обаче, са в пълно противоречие с безспорно приетите фактически обстоятелства, че след инцидента с леките автомобили подсъдимият е имал предизвикателно и обидно поведение и пръв е ударил пострадалия. След този инцидент се е прибрал в дома си. От там е започнал хаотична стрелба с инкриминираното огнестрелно оръжие по събралото се множество хора на улицата, извън двора на обитаваната от семейството на подсъдимия къща. Когато по къщата му са хвърлени камъни, Д. е излязъл от нея, прекосил е двора, отворил е металната дворна врата и е продължил стрелбата в посока на пострадалия, при което последният е бил наранен. Посочените фактически обстоятелства категорично изключват да е осъществено противоправно нападение от М. Д. или заобикалящите го любопитни граждани преди стрелбата. Ето защо, касаторът не е действал при условията на неизбежна отбрана, алтернативно на превишаване на нейните предели. В тази насока въззивният съд е взел отношение по доводите на защитата на л. 69-70 от делото.
По същия законосъобразен начин САС е отговорил и на довода на защитата по изпълнителното деяние на обвинението по чл. 339 НК. Самият Д. е дал информация, че притежава оръжието от две години, преди инцидента. Ето защо, съдът е стигнал до единствено възможния извод, че има осъществено трайно фактическо владение върху оръжието, предмет на престъплението.
В касационната жалба защитата твърди, че е реализирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 НПК, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, свързани с добрите характеристични данни, чистото съдебно минало на Д. и доброто му обществено положение – семеен, работещ и грижещ се за прехраната на семейството, както и фазата на опита, в която е осъществено деянието. Първите обстоятелства са отчетени като смекчаващи от въззивния съд и им е дадена правилна оценка. Същевременно, обаче, Д. е с обременено съдебно минало. Осъждан е два пъти – за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба и по чл. 128, ал. 2 НК за нанесена тежка телесна повреда, за което е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. И двете престъпления са осъществени чрез използването на оръжие /газов пистолет/. От друга страна, чрез свидетелските показания на И., П., Д. и И. въззивният съд е установил негативни обстоятелства, характеризиращи подсъдимия като „конфликтен, нервен и раздразнителен човек, който без повод отправя закани и заплахи”. Посоченото обосновава справедливост на определеното му от САС наказание лишаване от свобода в размер на седем години. Същото е съобразено с целите на чл. 36 НК и е справедливо.
При тези съображения касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което въззивното решение следва да се измени само в частта му за приложението на чл. 23, ал. 1 НК.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 514 от 12.11.12 год., постановено по ВНОХД № 651/11 год. по описа на Софийски апелативен съд, като на осн. чл. 23, ал. 1 НК налага на подсъдимия Д. А. Д. общо наказание в размер на СЕДЕМ години лишаване от свобода, което на осн. чл. 60, ал. 1 и чл. 62, т. 2 ЗИНЗС да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: