3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
С. 11.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 36/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. Т. и Г. Н. Т., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. Н. С., срещу определението на Хасковския окръжен съд, ГО, № 321 от 16.12.2011г. по ч.гр.д. № 843/2011г., с което е потвърдено определението на Хасковския районен съд, ІІІ гр с-в, № 2507 от 31.10.2011г. по гр.д. № 2232/2011г., с което е прекратено производството по делото.
Ответниците Р. М. В., Мария Иванова К. и Д. Б. М. в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Претендират разноските по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Хасковският районен съд е прекратил производството по делото по предявения от Е. Г. Т. и Г. Н. Т. против Р. М. В., Мария Иванова К., Д. Б. М. и [община] иск по чл. 124, ал. 4 ГПК по съображения, че липсва правен интерес от установяване неистинност на нот. актове и акт за общинска собственост, представени в приключили с влезли в сила съдебни решения дела. Приел е, че решението за установяване неистинност на документ, представен по конкретно дело, може да бъде съобразено при висящността на делото, по което е представен, но не може да служи като основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, с каквато бъдеща отмяна ищците обосновават правния си интерес.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. Приел е, че в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК неистинността на документа, извън случаите на чл. 124, ал. 5 ГПК, следва да бъде установена с влязла в сила присъда.
От съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се извеждат процесуалноправните въпроси допустимо ли е съдът да прекрати производството по делото след даване ход на исковата молба и получаване на отговор по нея, и налице ли е правен интерес от установителен иск за неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК след като делото, по което е представен документът, е приключило с влязло в сила решение, и правният интерес е обоснован с възможността за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Частните жалбоподатели твърдят, че двата въпроса се решават противоречиво от съдилищата. Представят определение № 125/2009г. по ч.гр.д. № 62/2009г. ІV г.о., с което е прието, че когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, то на основание чл. 129, ал. 2 ГПК следва да се укаже на ищеца да отстрани нередовността.
ВКС намира, че първият от поставените процесуалноправни въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като в случая не се касае за нередовност на исковата молба. Производството по делото, както бе посочено по-горе е прекратено поради липса на правен интерес от предявения иск.
Вторият въпрос е от значение за решаването на делото, но по него е налице противоречива съдебна практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения, което съгласно т. 2 на ТР № 2/2011г. ОСГТК на ВКС е основание за сезиране на ОСГТК по чл. 292 ГПК за издаване на тълкувателно решение. С определение № 77 от 30.01.2012г. по т.д. № 725/2011г. І т.о. на ВКС е направено предложение до ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по три въпроса, един от които е поставеният от частните жалбоподатели въпрос „допустим ли е иск за установяване на неистинността на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК”.
Тъй като вече е направено предложение до общото събрание за постановяване на тълкувателно решение, не следва да се прави отново предложение на основание чл. 292 ГПК, а само производството по делото да се спре.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д. № 36/2012г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. на основание чл. 292 ГПК.
Председател:
Членове: