О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
ГР. София, 13.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 6 март през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №144/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на К. В. срещу въззивното решение на Плевенски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №498/08 г. в частта, с която са отхвърлени исковете й срещу Професионална гимназия по облекло и т. /ПГОТ/, гр. П. с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и е уважен насрещният иск на работодателя с пр. осн. чл.221, ал.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Налице е и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – съществен по делото материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона е разрешен в противоречие с трайната и установена практика на ВКС.
В касационната жалба и изложението към нея като разрешени в противоречие с практиката на ВКС се сочат два съществени материалноправни въпроса, обуславящи в случая законността на оспореното с главния иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ дисциплинарно уволнение на ищцата, извършено със заповед на работодателя от 12.04.07 г..
Първият – за съответствието на заповедта за уволнение с императивните изисквания за съдържание по чл.195, ал.1 от КТ, откъм посочване на определящия съставомерността на нарушението по чл.190, ал.1,т.2 от КТ период на неявяване на работа – не е разрешен от ОС в противоречие с трайната практика на ВКС, отразена и в приложените към жалбата решения. От мотивите на заповедта е видно, че неявяването на ищцата на работа е за период от 9 дни, считано от 2.04.07 г. до издаването на заповедта на 12.04.07 г.
Вторият – за това ползва ли се ищцата от закрилата по чл.333, ал.1,т.2 от КТ, обаче е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС / напр. р. №107/02 г./, обезпечаваща точното прилагане на закона. ОС е приел, че ищцата не се ползва със закрила по чл.333, ал.1,т.2 от КТ, тъй като липсва препоръка към работодателя за трудоустрояването й, издадена от компетентен здравен орган. От данните в трудовото досие на ищцата е видно, че към 30.03.07 г. на работодателя са връчени ЕР на ТЕЛК от 6.12.06 г., от 15.12.06 г. и от 8.01.07 г., с които на ищцата е призната 10 процентна намалена трудоспособност, както и протокол на тричленна медицинска комисия от 22.03.07 г. с препоръка за трудоустрояване /изпълняване на същата работа при облекчени условия – щадящ режим на работа, по чл.314, пр.2 от КТ/ за три месеца. Тези данни не са обсъдени в пълнота от ОС при формиране на извода трудоустроена ли е ищцата по см. чл.333, ал.1,т.2 от КТ, вр. с чл.314 и сл. от КТ и Наредба за трудоустрояването и ползва ли се със закрила при дисциплинарното уволнение.
Поради изложеното, при наличие на посоченото основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. № 498/08 г. от 16.10.08 г. в частта, с която са отхвърлени първоначалните искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и уважен насрещният иск по чл.221, ал.2 от КТ.
Делото да се докладва за насрочване в о.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: