Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
гр. София, 22.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 16 март през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 3507/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационната жалба на „Геостройкомплект” ЕАД, гр. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд С. /ОС/ по гр.д. №729/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че същественият по делото материалноправен въпрос: налице ли са предпоставките по чл.17а от ЗППДОП за спорния недвижим имот – дали е част от имуществото на преобразуваното предприятие, предоставено му за стопанисване и управление с акта за преобразуването и преминаващо в собственост на дружеството – и процесуалният: за установяването им, са от значение за точното прилагане на закона.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответницата по жалба И. К. я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа касационната жалба, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу ответницата иск по чл.108 от ЗС- за ревандикация на поземлен недв. имот №2861406, с площ от 967 кв.м., находящ се в землището на гр. С., селищно образувание „Изгрев”, м. „Орта синур”, при посочени по делото и в решението граници. Прието е, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху имота на осн. чл.17а от ЗППДОП – като предоставен на праводателя му – предприятието „Редки метали” Бухово, при преобразуването му в ищцовото търговско дружество, по баланс към 31.03.91 г. и включен в капитала на последното. Единствените данни за това – записването на имота по см.201 на ищеца от 1991 г., са недостатъчни за установяване на претендираното от ищеца право. В сметката се отразяват не само собствени на ищеца земи, но и отдадени му под наем, предоставени му за ползване или с неуточнен произход. Данък за имота дружеството е плащало след 2001 г. От друга страна ответницата се легитимира като собственик на имота с нот. акт по наследство и делба от 1973 г./ като граничещ с терен на „Редки метали”/ и оттогава го владее непрекъснато и необезпокоявано. Позовава се и на придобивна давност.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани: Ищецът е регистриран със съд. решение от 31.11.91 г. и е универсален правоприемник на ДФ „Редки метали” Бухово /включваща и МСП „Миньор”, С. / по баланс към 31.03.91 г. /доказателства на л.75 и сл. от делото на РС/.
По заповед №115/16.06.03 г. на областния управител на област С. предоставеният на МСП „Миньор” – р-к С. имот – терени с площ от 44 800 кв.м., ведно с производствен корпус и склад, съгл. АДС №8037/95 г., е отписан от актовите книги за държавни имоти, като включен в капитала на ищцовото дружество. От заключението на в.л. Мавродиев се установява, че процесният имот е част от отписания терен от 44 800 кв.м., за който е образуван имот №2860192 по одобрената през 2006 г. кадастрална карта, както е показано на приложената към заключението скица и се намира в зона по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Терен от 44 800 кв.м. в м. „Дълбоки дол” е записан по сметка 201 на ищеца през м.11.91 г., а към 31.12.06 г. фигурира по сметката с площ от 12 995 кв.м. Данъци за него са плащани от ищеца за периода 2001-07 г. Имотът не е записан в оборотната ведомост. Аналитични сметки и партиди, че процесният имот е включен в баланса, съответно – и в капитала на ищеца, не са представени – в.л. Манчев.
Ответницата се легитимира като собственик на процесния имот по наследство и делба с нот. акт №39/72 г. и №97/73 г.; описания в тях имот – лозе от 1102 кв.м. напълно съвпада с процесния / заключение на в.л./. В нот. актове като граница на имота е посочен терен на ДСО„Редки метали”. Имотът е застроен със сезонна постройка – строително разрешение от 1978 г., а сега – с вила, и се владее непрекъснато, явно и спокойно от ответницата за периода след издаването на нот. акт / св. Д, Б. /. Твърденията на ищеца, че имотът бил отчужден от наследодателя на ответницата за нуждите на ДСО„Редки метали” с разпореждане №14/66 г. на МС, видно от протокол от 28.03.66 г., не са установени по делото. Описаният в протокола имот е с по-малка площ, а границите му по скицата за отчуждени с разпореждането имоти не съвпадат с тези на процесния, в нот. акт №97/73 г. От данните по делото е видно, че наследодателят на ищцата К. З. е имал няколко имота в местността „Дълбоки дол”, като един е бил отчужден / посочените протокол и свидетели/, но останалите два – вкл. процесния, останали негова собственост / нот. акт №39/72 г./.
При тези данни следва да се споделят изводите на ОС, че не се установява процесният имот да е отчужден за нуждите на праводателя на ищцовото дружество и да е заведен като предоставен му по баланса при преобразуването, като предпоставка за придобиването му, на осн. чл.17а от ЗППДОП. Няма категорични данни и че попада в 12,995 дка в местността, останали към 2006 г. по сметка 201 на ищеца, след продажби на земя. От друга страна, има достатъчно и логично последователни данни, че имотът е наследен от ответницата, като собствен на физическо лице и съседен с имота на праводателя на ищеца към 1973 г., и тя го владее явно и спокойно от наследяването му през 1972 г. до завеждане на иска през 2006 г. Последното – дори ищецът да беше установил правото си на собственост върху имота към 1991 г., сочи на основателност на възражението й за придобивна давност.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Сливенски окръжен съд по гр.д. №729/07 г. от 10.07.08 г.
Осъжда „Геостройкомплект” Е. – гр. Х. да заплати на И. К. К. разноски от 300 / триста/ лв., за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: