Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
СОФИЯ,02.07.2009Г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 23 март 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 360/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Х. Д. срещу решение № 233 от 23.10. 2007 г. по гр.д. № 505/07 г. на Сливенския окръжен съд. Изложените от касатора доводи следва да се квалифицират като такива за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./
Ответниците по касация К. Н. С., Г. С. Я. и М. С. Х. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 279 от 17.05.2007 г. по гр.д. № 30/07 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Х. Д. против С. И. С. , заместен в процеса на основание чл. 120 ГПК /отм./ от своите законни наследници К. Н. С., Г. С. Я. и М. С. Х. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на наследодателя на ищеца Х. Д. Г. върху земеделски имот – лозе с площ от 1 дк в м. “Б”, в землището на гр. Т., съставляващо имот № 1* За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин началния момент на установяване на владение върху спорния имот от наследодателя на ищеца, поради което не може да се направи извод дали към момента на образуване на ТКЗС е изтекъл предвидения в закона давностен срок за придобиването му по давност.
Въззивното решение е правилно. Ищецът е твърдял, че неговият наследодател е закупил през 1942 г. процесния недвижим имот от П. Ч. и оттогава го е владял до образуване на ТКЗС, а след това до 1967 г. е продължил да го обработва. Предвид обстоятелството, че по делото не са представени доказателства, а и липсват твърдения продажбата да е извършена във формата на нотариален акт, правилно въззивният съд е приел, че твърдението е за неформална продажба, послужила като начало на давностно владение и е изследвал осъществяването на този придобивен способ.
С гласни доказателства по делото е установено, че Х. Д. е закупил процесния имот от П. Ч. Според св. П това е станало преди 1944 г. Разпитан повторно пред въззивният съд свидетелят е заявил, че продажбата е извършена през 1937 г. Според свидетелката Д към 1935-1936 г. имотът вече е бил обработван от новите собственици. От показанията на свидетелите се установява също, че лозето е било включено в ТКЗС през 1951 г.
При тези доказателства дори да се приеме, че наследодателят Х е владял имота от 1935 г., който е най – благоприятният за ищеца момент, това не би променило извода, че към момента на образуване на ТКЗС необходимият за оригинерно придобиване 20 годишен давностен срок не е изтекъл.
По тези съображения следва да се приеме, че като е отхвърлил предявения иск като неоснователен, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233 от 23.10. 2007 г. по гр.д. № 505/07 г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :