4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София,09.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 798/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 372 от 08.03.2012 г., постановено по гр. д. № 3891/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което след отмяна на решение № 3868 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 3702/2009 г. на Софийски градски съд дружеството – касатор е осъдено да заплати на Ф. Х. Портеро М. – гражданин на Испания, сумата 12 834 евро, представляваща част от общо претендирана сума от 90 000 евро, заедно със сумите 2 400 лв. и 1 700 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
К. поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.301 ТЗ, поради което моли за неговата отмяна и за отхвърляне на иска с присъждане на направените по делото разноски. В касационната жалба са развити подробни оплаквания срещу изводите на въззивния съд за отсъствие на валидно сключен договор между страните, съставляващ основание за плащане и получаване на претендираната с иска сума.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са наведени твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.301 ТЗ, обективирана в представени съдебни решения, по следните значими за изхода на делото въпроси : „Обвързващ ли е за търговеца договор, сключен от лице, което действа от негово име без представителна власт, ако търговецът не се противопостави на сключването на договора; След като търговецът е приел и изрично е потвърдил в писмена форма получаването на част от цената, дължима по договор, по който търговецът е ненадлежно представляван, за това действие следва ли да се приложи презумпцията на чл.301 ТЗ; След като ненадлежно представляваният търговец е отразил получената по договора сума в счетоводството си, издал е за тази сума фактура, като е начислил и внесъл съответно дължимия ДДС, за тези действия следва ли да се приложи презумпцията на чл.301 ТЗ.”.
Ответникът по касация Ф. Х. Портеро М. не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 3702/2009 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на Ф. Х. Портеро М., с която е предявен частичен иск против [фирма] за сумата 12 834 евро. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че след проведени преговори за закупуване на апартаменти в сграда „Резиденс хотелс”, изградена в УПИ 1 в кв.14 на курортно ядро „М.”, местността „Ардашлъ”, к. к. „П.”, в землището на [населено място], обл. С., ищецът сключил с посредник на ответника предварителен договор от 03.09.2007 г. за покупко – продажба на 6 бр. апартаменти; В изпълнение на договора на 04.09.2007 г. ищецът превел по банков път на ответника сумата 90 000 евро, представляваща част от уговорената в договора продажна цена, като ответникът потвърдил получаването на превода; Поради настъпила финансова криза и невъзможност да получи кредит за покриване на остатъка от цената до изтичане на срока за сключване на окончателен договор, ищецът уведомил ответника, че прекратява процедурата за закупуване на апартаментите и поискал връщане на платените 90 000 евро, които ответникът отказал да му възстанови. При така изложените твърдения ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да му възстанови платената сума, държана „на отпаднало правно основание”. В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил уточнение, че сумата 90 000 евро е платена без правно основание, тъй като между страните липсва подписан договор.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, след като е приел, че страните са обвързани от предварителен договор за продажба, сключен на 03.09.2007 г. чрез посредник на ответника, и че платената в изпълнение на договора част от цената в размер на сумата 90 000 евро не е платена без основание и не подлежи на връщане на основание чл.59 ЗЗД.
Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил иска в предявения частичен размер от 12 834 евро. Като е взел предвид уточнението на исковата претенция, направено в откритото съдебно заседание пред първата инстанция, въззивният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. След преценка на доказателствата по делото съдът е достигнал до извод, че предварителният договор от 03.09.2007 г. е сключен между ищеца и трето за спора лице / [фирма]/, поради което не обвързва ответника, и че не е доказано да е постигнато съгласие между страните по делото за сключване на предварителен договор за покупко – продажба на описаните в исковата молба апартаменти, който да съставлява основание за плащане и получаване на търсената с иска сума. В съответствие с така приетия извод ответникът е осъден да върне на ищеца сумата 12 834 евро, представляваща част от платената при първоначална липса на основание продажна цена.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като съществува вероятност да е процесуално недопустимо.
В касационната жалба касаторът не е релевирал недопустимостта като касационен довод по чл.281, т.2 ГПК, но според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК и ако констатира вероятност то да е недопустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, за да извърши преценка за допустимостта с решението по съществото на касационната жалба. В случая предположението за недопустимост на въззивното решение произтича от несъответствието между съдържанието на исковата претенция, формулирана от ищеца с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, и произнасянето по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД въз основа на новите фактически твърдения, въведени от процесуалния представител на ищеца в хода на производството пред първата инстанция и възприети от въззивната инстанция като надлежно изменение на първоначално предявения иск.
Разглеждането на поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е обусловено изцяло от преценката за допустимост на въззивното решение. Поради това същите следва да бъдат обсъдени в производството по чл.290 ГПК в зависимост от произнасянето по допустимостта на решението.
Мотивиран от изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 372 от 08.03.2012 г., постановено по гр. д. № 3891/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 508.00 лв. /петстотин и осем лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :