3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
С., 05.12. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 672/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 870 от 13.06.2011 г., постановено по гр. д. № 560/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 272 от 14.04.2011 г. по гр. д. № 160/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е върната исковата молба на [фирма] и е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като се позовава на неговата неправилност вследствие необоснованост и нарушение на закона. Твърди, че въззивният съд е обвързал редовността на исковата молба по чл.127 и чл.128 ГПК с изисквания за представяне на удостоверение за данъчна оценка и скица за имота, които са необходими за вписване на молбата. Поддържа, че след като исковата молба е вписана от съдия по вписванията, не е било налице визираното в чл.129, ал.3 ГПК основание за връщането й и за прекратява производството по делото.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с определения като обуславящ за изхода на делото процесуалноправен въпрос „доказателства във връзка с вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД считат ли се за задължителни доказателства по чл.127, ал.2 ГПК и може ли съдът на основание чл.129, ал.3 ГПК да върне исковата молба и да прекрати делото поради непредставяне на доказателства, необходими за вписване на исковата молба”. Според частния жалбоподател, посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 589/29.06.2010 г. и определение № 73/25.01.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 24/28.01.2010 г. и определение № 26/19.01.2009 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното пред него определение на Пазарджишки окръжен съд, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел, че е осъществено предвиденото в чл.129, ал.3 ГПК основание за връщане на подадената от [фирма] искова молба и за прекратяване на образуваното във връзка с нея гр. д. № 160/2011 г. Въззивният съд е изразил съгласие със становището на първата инстанция, че представянето на удостоверение за данъчна оценка и скица за недвижимия имот, предмет на атакуваната с иска по чл.135, ал.2 ЗЗД разпоредителна сделка, съставлява условие за редовност на исковата молба по чл.128, ал.2 ГПК, тъй като данъчната оценка е необходима за определяне цената на предявения иск и на дължимата държавна такса, а скицата – за индивидуализиране на имота. Поради констатацията, че ищецът – частен жалбоподател не е изпълнил в срок надлежно съобщените му указания за представяне на удостоверение за данъчна оценка и скица, е направен извод, че първоинстанционният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за относимостта на доказателствата, необходими за вписване на исковата молба, към установените в чл.127 и чл.128 ГПК изисквания за нейната редовност, не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Прилагането на неблагоприятните последици по чл.129, ал.3 ГПК не е резултат от произнасянето на въззивния съд, че непредставянето на доказателства от значение за вписването на исковата молба съставлява основание за връщане на молбата и за прекратяване на производството по делото. Потвърждаването на определението, с което е върната подадената от [фирма] искова молба и е прекратено производството по гр. д. № 160/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, произтича от констатацията на въззивната инстанция, че ищецът не е представил надлежно указани му от първоинстанционния съд писмени доказателства, необходими за проверката относно надлежното упражняване на правото на иск. Изисканите доказателства – удостоверение за данъчна оценка и скица за имота, са релевантни не само за вписването на исковата молба, а преди всичко за определяне на цената на иска, на дължимата държавна такса и на родовата подсъдност на спора, както е констатирал въззивният съд в мотивите към атакуваното определение. Поради това не би могло да се приеме, че съдът е обвързал редовността на исковата молба с доказателства, относими към вписването на молбата, което сочи на неотносимост на въведения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос към очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване.
Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните в частната касационна жалба допълнителни предпоставки, специфични за установените в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК основания. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 870 от 13.06.2011 г., постановено по гр. д. № 560/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :