Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр.София, 15 юни 2010 г.
В името на народа
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Павлина Панова
с участието на прокурора Красимира Колова
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 227/2010 година.
Производството е образувано по искане на осъдения Т. М. Т. за възобновяване на решение № 110 от 02.10.2009 год. по внохд № 197/2008 год.на Видински окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 246 от 02.04.2008 год. по нохд № 1046/08 год. на Видински районен съд, с връщането на делото за ново разглеждане.
Искането на осъдения Т. Т. изготвено от адв. Г е на посочените в чл.348 ал.1,т.т.1и 2 НПК касационни основания. Твърди се, че обвинението по което е осъдени не е доказано по несъмнен начин. По делото не са събрани доказателства, че изсечените дърва за огрев са от имотите на пострадалите. Според обвинителния акт е прието, че са само от цер, докато от събраните доказателства се установява, че са изсечени дървета и от други видове. Не е посочено с какво техническо средство е извършено деянието. Изсечените дървета са от горския фонд, което е престъпление по чл.235 НК, по който текст от закона няма повдигнато обвинение и произнасяне от двете съдебни инстанции. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и представя писмени бележки, в които доразвива тези доводи.
Повереника на честните обвинители и граждански ищци намира, че не са налице твърдяните нарушения на материалния и процесуален закон, което да е основание за възобновяване на делото. Представя и писмени бележки в подкрепа на това становище.
Заключението на прокурора е за основателно на искането. Налице е противоречие в мотивите и диспозитива на присъдата на районния съд. Подсъдимият е признат за виновен по цялото обвинение, а в диспозитива се съдържа оправдателен диапозитив. Осъдения е признат за виновен по чл.195 ал.1, т.т.2 и 5 НК, без да е предявено обвинение по т.5 на този текст от НК.
ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 246 от 02.04.2009 год. по нохд № 1046/08 год., Видински районен съд е признал подсъдимия Т. М. Т. в извършено престъпление по чл.195 ал.1, т.2 и 5, вр. с чл.26 НК и на основание чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като е отложено изтърпяването на това наказания за срок от три години и е признат за невинен и оправдан по обвинението за кражба на 10 куб.м. дърва на стойност 300.00 лв.-собственост на П. М.
Осъден е да заплати на П. М. сумата от 540.00 лв. за причинени му имуществени вреди и на В. И. сумата от 450.00 лв. за причинени неимуществени вреди, със законните последици.
С решението си от 02.10.209 год.по внохд № 197/2009 год., Видински окръжен съд е потвърдил присъдата изцяло и е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
На направените в жалбата доводи за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в мотивите на осъдителната присъда и въззивното решение е даден ясен и аргументиран отговор, за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни, с което са били изпълнени предписанията по чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК. Съображенията в тази насока се споделят от касационния състав и не се налага да бъдат повтаряни. Поставянето им за проверка и обсъждане по реда на възобновяването само защото не удовлетворява защитната теза е некоректно. Колкото и обстойни да са възраженията, те не могат да доведат до искания от защитата резултат-извод за процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона, с последица възобновяване на делото, с отмяна на присъдата и ново разглеждане.
Няма никакво основание поддържаното оплакване за осъждане без доказателства. Доказателствата по делото са достатъчни, достоверни и непротиворечиви. Оценявани са поотделно и в съвкупност, в съгласие с процесуалните правила, за да се обоснове вътрешното убеждение на редовните съдебни инстанции за вината и отговорността на подсъдимия.
Несъмнено е установена собствеността, количеството и начина на отнемане от осъдения Т. на дървения материал за огрев, от разпитаните собственици на земите от където са изсечени, извлечени и нарязяни, разпитаните свидетели, които го товарили и превозвали, както и от техническата, комплексната лесотехническа и икономическа експертизи. Вярно е че дърветата, както е установил и Районният съд при новото разглеждане на делото не са били само от цер, а и от ясен, сливи и круши, но това не се отразява както на общата кубатура на отсечените дървета от двата имота, така и на тяхната оценка инкриминирани в обвинителния акт. Декларативно в искането е посочено, че в мотивите на присъдата се съдържат имена на лица неразпитани по делото, без конкретика кои са, и какви обстоятелства са установени чрез техни показания, за да бъде обсъдено при проверката по реда на възобновяването.
От извършеното геодезично заснемане на 02.08.2007 год. / на л.45 от дозн./ е установено, че имотите на пострадалите попадат в селскостопанския фонд, а не в горския, за да бъде квалифицирано деянието по чл.235 НК, както за пореден път се иска от защитата. Дървета с такъв диаметър на дънера, не могат да бъдат изсечени, по друг начин, освен с техническо средство, макар и неустановено по делото.
Не е вярно, както се твърди от прокуратурата, че Т. е осъден от първостепенния съд по цялото обвинение, а в диспозитива за част от него е оправдан. След изясняване на всички обстоятелства и подложени на прецизна проверка и оценка във връзка с обвинението повдигнато срещу подсъдимия, районният съд на л.5 абз.2 от мотивите на присъдата е оправдал подсъдимия Т за част от него поради липса на категорична и безспорна доказаност. Това е отразено и в оправдателния диспозитив на присъдата. Вярно е, че в нея е отразено осъждане по чл.195 ал.1, т.5 НК, каквото обвинение липсва, но очевидно се касае за техническа грешка, след като в мотивите и диспозитива текстуално е изписано „…с използване на техническо средство и чуждо МПС-товарен автомобил „Шкода М. ; в Р№ В* което касае т.4 на същият текст от НК. По него е повдигнатото му обвинение и внесения обвинителен акт в съда. Поради това не са ограничени процесуалните му права, защото е били известно това обвинение, за да може правилно организира защитата се по него.
След като в хода на събирането и проверката на доказателствата е спазен процесуалния ред, при установените фактически положения, които не могат да бъдат променяни от касационната инстанция материалния закон е приложен правилно. Осъждането на Т. по чл.195 ал.1, т.т.2 и 4, вр. с чл.26 НК е съобразено с принципното изискване по чл.303 НПК за доказване на престъплението на несъмнен начин.
Не са налице основанията по чл.342 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 НПК за възобновяване на наказателното дело и връщане за ново разглеждане, на предишен процесуален стадии.
По изложени съображения и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ,в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. М. Т. за възобновяване на производството по внохд № 197/2009 год.на Видински окръжен съд и за отмяна на решение от 02.10.2009 год., както и за отмяна на присъда № 246 от 02.04.2009 год. постановена по нохд № 1* по описа за 2008 год. на Видински районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: