3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
С. 15.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1197/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Български футболен съюз” /Б./ [населено място], подадена от процесуалния представител адв. Е. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б възз. с-в, от 11.06.2012г. по в.гр.д. № 1031/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 73 с-в, от 11.07.2011г. по гр.д. № 45429/2009г., с което са уважени предявените от Е. П. Д. против Сдружение с нестопанска цел „Български футболен съюз” и Б. Б. М. искове по чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 7461,82 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1394,31 лв.
Ответникът по касация Е. П. Д. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Д. К. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска по чл. 225, ал. 3 КТ на Е. П. Д. за солидарно осъждане на Сдружение с нестопанска цел „Български футболен съюз” и Б. Б. М. да му заплатят сумата 7461,82 лв. въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение Е. Д. е бил възстановен на длъжността „генерален секретар на Б.”, но въпреки опитите му да я заеме през процесния период не е бил допуснат от работодателя. Президентът на Б. Б. М., до когото са адресирани многобройните заявления на ищеца, не е предприел никакви действия в кръга на правомощията си за изпълнение на съдебното решение. Без значение е дали към момента на влизане в сила на съдебното решение длъжността „генерален секретар на Б.” е съществувала. За работодателя са съществували няколко законосъобразни възможности: да възстанови реално лицето на работа, да прекрати на законно основание трудовият му договор или с негово съгласие да го преназначи на друга длъжност. Възприетото от ответниците поведение на недопускане на работа е противоправно и същите дължат обезщетение на ищеца съгласно чл. 225, ал. 3 КТ.
К. Сдружение с нестопанска цел „Български футболен съюз” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на материалноправните въпроси „включва ли задължението на работодателя за допускане на работа на служител след отмяна на уволнението, да го възстанови на изборна длъжност, каквато не съществува при работодателя към датата на предявяване на иска и постановяване на съдебното решение и въпреки, че с решението за отмяна на уволнението съдът не се е произнесъл за възстановяването му на същата длъжност поради липса на искане за възстановяване” и „може ли съдът след като е установил, че ищецът е бил поканен да заеме реално съществуваща длъжност при ответника, но е отказал да я заеме, да уважи иск за обезщетение за недопускане на работа”.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като сдържа условия, които не съответстват на възприетата от съда фактическа обстановка и данните по делото. Ищецът претендира недопускане на работа на длъжността „генерален секретар на Б.”, на която е възстановен с влязло в сила решение след отмяна на уволнението от тази длъжност. Последващото дисциплинарно уволнение от 03.10.1996г. от длъжността „председател на зонален съвет на Б.-С.” е отменено от съда поради това, че ищецът не е заемал тази длъжност. Поради това и не е бил предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на тази длъжност. Освен това в отговора на исковата молба не е направено възражение за неоснователност на иска във връзка с характера на трудовото правоотношение /като възникнало от избор/, поради което с доклада на първоинстанционния съд този въпрос не е включен в предмета на делото и не са събирани доказателства в тази насока.
Вторият от поставените въпрос е от значение за решаването на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието на утвърдена съдебна практика в изложения от въззивния съд смисъл. Незаконно уволненият работник следва да бъде допуснат на работа на длъжността, на която е възстановен от съда – решение № 267/02.03.07г. по гр.д. № 1240/2004г. ІІІ ВКС. Настъпилата междувременно промяна в длъжността /например премахването й от щатното разписание/ би могла да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение, но не и за недопускане на работа. Отношенията на страните във връзка с направено от работодателя предложение за заемане на друга длъжност са извън обхвата на спора по чл. 225, ал. 3 КТ, щом не е постигнато съгласие.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски по делото поради което независимо от това, че е представен договор за правна помощ, разноски не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б възз. с-в, от 11.06.2012г. по в.гр.д. № 1031/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: