О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№349
София, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1052/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], чрез процесуалния й представител юрисконсулт С. Ц., срещу въззивно решение № 1845 от 08.11.2018 г. по в. гр. д. № 1949/2018 г. на Варненския окръжен съд. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК, поради което е допустима.
Ответниците по касация С. И. Г. и С. И. Г., са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са изразили становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Предмет на предявените от касатора срещу ответниците С. И. Г. и С. И. Г. искове с правно основание чл.124 ГПК е установяване правото на собственост върху реална част с площ от * кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по плана на СО „Т.“, местност „Т.“, [населено място], целия с площ * кв. м., при граници на процесната част: поземлен имот с идентификатор ***, *** и останалата част от имот ***, обозначена с жълт цвят на скица № *-**/*** г. на С. – [населено място], на основание придобивна давност, чрез упражнявано владение в периода 1999 г. – 2017 г.
Ищецът е изложил твърдения, че се легитимира като собственик на имот пл. сн. № * по кадастрален план от * г., изменен през * г. със заповед № Р-28/01.02.1998 г., идентичен с имот пл. сн. № * по плана от * г. /обозначен като „резервоар“/. В него е съществувал изграден водоизточник заедно с водовземно съоръжение. Процесната част е съставлявала част от гореописания имот съгласно цитираната заповед от 1998 г. През 1999 г. е била изградена помпена станция от подземен тип, представляваща водоизточник /водоем/, сграда и съоръжения /част от обект „Допълнително водоснабдяване на[жк]/, предоставена за експлоатация на „ВИК-Варна“ О.. Владението върху процесната част общината осъществява чрез дружеството от момента на изграждане на помпената станция. При изработването на кадастралната карта тази част е била включена в съседния имот /с идентификатор ***/.
Ответниците са се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт № *, т.*, н. д. № */* г., с който е удостоверено правото им на собственост на основание давностно владение върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на населеното място, вилна зона „Т.“.
В полза на общината е съставен акт № */*** г. за частна общинска собственост върху имот пл. № * по плана на местност „Т.“, съгласно заповед № Р-28/01.02.1998 г. на кмета на общината, издаден на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС и при описани в нея граници.
Съобразно изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза направеното изменение с цитираната по-горе заповед, с която е извършено попълване на кадастралната основа на имот пл. сн. № * и изместване на западната му граница, не е отразено в П. към ПНИ за местността „Т.“, одобрен през 2006 г. и в кадастралната карта от 2008 г. В процесната част от * кв. м. се намира помпена станция „В.-I“, състояща се от подземна част, в която са разположени помпите и довеждащите и отвеждащи тръби от помпената станция. Съществуват подземни проводи под асфалтовата настилка, служеща и за транспортен достъп до помпената станция, както и ел. кабели. Оградата с имот пл. сн. № * минава приблизително по границата, определена със заповедта от 1998 г. Със заповед от 30.12.2013 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ *.-*, като процесната част се включва в същия. И двата имота попадат в обхвата на П., одобрен през * г.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 2721/18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 9187/2017 г. на Варненския районен съд, с което предявените от касатора искове са отхвърлени. Прието е, че ищецът не е доказал упражняването на фактическа власт върху процесния имот и демонстриране на намерение за своене /чрез актове и действия на кмета на общината или на упълномощени от него длъжностни лица/. В нотариалното производство по издаване на констативен нотариален акт в полза на ответниците е било представено удостоверение, издадено от [община] /изх. № ЗАО-16842 от 12.06.2009 г./, в което е посочено, че за имот пл. сн. № * няма съставен акт за общинска собственост. Посочено е, че в полза на ищеца не е възникнало право на водопрекарване по смисъла на чл.112 ЗВ като сервитутно право. Изложени са подробни аргументи за това, че изградената в процесната част подземна помпена станция не е част от „Санитарно-охранителната зона“, в която се включва само водоема; не е било учредено по надлежния ред право да се държат в чужд имот водопроводни и канализационни тръби и други съоръжения, като част от съдържанието на правото на водопрекарване, както и че ответниците не са били обезщетени по надлежен ред, с които са обосновани и решаващите изводи на въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен следния материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК: може ли фактическият състав на придобивната давност по отношение на процесната реална част от имота, да се приеме за осъществен в периода, когато имотът е бил извън регулация. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на първата специална предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на тази по т.3, като се сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС, намира че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело, за да се извърши проверка за съответствието на даденото в съдебния акт разрешение с установената практика на касационната инстанция, в която се приема, че забраната на чл.200, ал.1 ЗУТ се отнася до придобиване по давност на реална част от урегулиран поземлен имот.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1845 от 08.11.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1949/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 38,43 лв. /тридесет и осем лева четиридесет и три стотинки/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: