Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
гр.София, 21.10.2008 г.
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на дванадесет и трети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова
с участието на прокурора Мария Михайлова
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 368/08 година.
Производството е образувано по жалбата на Г. Й. Г. против решение № 58 от 21.05.2008 год. по внохд № 50/08 год. на Военно-апелативния съд.
В жалбата на подсъдимият Г са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 НПК. Посочено е, че са събрани доказателства, които оборват обвинението. Неправилно предишните съдилища не са кредитирани показанията на групата свидетели-очевидци, които изключват подсъдимият да е нанасял удар на пострадалия, поради това, че се намирали в служебна или друга зависимост от МВР. Обсъждат се показанията на другите свидетели които подкрепят обвинителната теза и според жалбата са недостоверни, защото са заинтересовани от изхода на делото и имат инсинуативен характер. В процеса на произнасяне от въззивното инстанция, на подсъдимия са станали известни факти за пострадалия, от които се поставя под съмнение приетото, че разкъсването на пикочния мехур, може да стане само от удар с юмрук. Това налагало разширяване на предмета на назначената по делото СМЕ за пълнота и максимална обективност. След като постановлението за прекратяване е било отменено от съда не е извършено ново привличане като обвиняем, да се запознае с материалите по делото и се предостави възможност да направи бележки, искания и възражения. Явната несправедливост на наказанието се изразява, в осъждането за деяние което не е извършил. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата, като представя и писмени бележки в които доразвива тези доводи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 136 от 20.02.2008 год. по нохд № 136/07 год., Софийски военен съд е признал подсъдимия Г. Й. Г. за виновен в това, че на 21.11.2006 год.в гр. С., в качеството си на лице от състава на полицията, при изпълнение на службата си причинил средна телесна повреда на Д. Ш. , поради което и на основание чл.131 ал.1, т.2, пр.3, вр. чл.129 ал.2, пр.5, алт.1, вр. с ал.1и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години.
Осъден е и да заплати на Д. Ш. сумата от 10 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, със законните последици.
С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието лишаване от свобода е намалено на една година, а уваженият граждански иск на 5 000.00 лв. В останалата част присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Възражението за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е неоснователно. В жалбата основно се претендира, за неправилно оценка на гласните доказателствени източници по отношение на тяхната достоверност на установеното от пострадалия и свидетели-очевидци възприели извършеното от подсъдимия Г деяние. Съображенията в този насока ангажират необоснованост на решението, което не е касационно основание за проверка пред тази инстанция. В разглеждания случай двете съдебни инстанции са изпълнили в пълен обем задължението си по чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК и въпросът за достоверността на доказателствата не може да се пререшава от касационния състав, за да се възприеме позицията на подсъдимия и защитата за несъставомерност на деянието. Видно от мотивите на атакуваното решение въззивният съд след самостоятелен и подробен анализ на доказателствата по делото, са изложени съображения по тяхната оценка, противоречивите такива и по доводите на страните. Тези съображения не са изолирани от доказателствената съвкупност, а са в унисон с нея. Все в тази връзка не се установи военно-апелативният съд да е изопачил, или превратно ценил събраните по делото доказателства. Правилно съдилищата по фактите не са кредитирали показанията на групата свидетели, които не са видели подсъдимият да удря пострадалия, по изложените съображения за тяхната противоречивост, служебна и друга зависимост от него като районен полицейски инспектор. Решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение съобразно закона и след като е изяснил изцяло обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото и то чрез надлежно събрани доказателствени средства. Не е имало основание да не бъдат кредитирани показанията на пострадалия Ш. , след като напълно кореспондират с тези на свидетелите-очевидци М. , М. и К. , които са видели подсъдимия да нанася удар с юмрук в корема на пострадалия. Те се подкрепят и от показанията на неговата майка и св. Б, както и от категоричното заключение на СМЕ, че травмата в корема и увреждането на пикочния мехур отговарят да са получени по начин и време, както е съобщил пострадалия-от удар с юмрук нанесен от подсъдимиястановена е и пряката причинна връзка от локализацията на удара, с вредоносния резултат. Доказателствата са възприети съобразно действителното им съдържание при спазване правилата на формалната логика. Направените констатации и изводи са в достатъчна степен подробни и убедителни по отношение на приетите за установени факти по чл.102 НПК. Поради това, както са приели и съдилищата по фактите, подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав по чл.131 ал.1, т.2, пр.3 НК. Не е допуснато нарушение по смисъла на чл.348 ал.1, т.1 НПК.
Не е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, поради не повдигане на ново обвинение и предявяване на разследването по изложени от въззивната инстанция съображения, тъй като след отмяната от съда на постановлението за прекратяване не са извършвани процесуални действия на досъдебното производство. Приключило е от следователя с предложение за предаване на обвиняемия на съд.
Възражението за явна несправедливост на наказанието следва да остане без коментар, след като се основава на доводите за невиновност, които поради изложеното са неоснователни.
Съжденията в жалбата за установени от подсъдимия обстоятелства и увреждания на пострадалия, налагащи допълнителна СМЕ след разглеждане на делото от въззивната инстанция са извън предмета на доказване.
ВКС намери незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, на не по причини посочени от жалбоподателя. След като е намалил наказанието в предвидения от закона минимум в размер на една година лишаване от свобода, в диспозитива на решението не е отразен намаления. изпитателният срок в който отлага неговото изпълнение. Видно от мотивите волята на съда е да бъде три години. Допуснато е процесуално нарушение, довело до нарушение на закона за подсъдимия, което следва да се отстрани.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 58 от 21.05.2008 год. постановена но внохд № 50 по описа за 2008 год. на Военно-апелативния съд, КАТО изпълнението на определеното наказание на подсъдимия Г от една година лишаване от свобода се отлага за срок от 3 /три / години.
ОСТАВЯ решението в останалата част в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
: