О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 352/23.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3952 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на глава ХХІV ГПК.
Образувано е по молби от А. Р. Т. и от Н. Р. Т. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 89/ 27.02.2015 г. по гр. д. № 7/ 2015 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 145/ 07.11.2014 г. по гр. д. № 69/ 2014 г. на Районен съд – Панагюрище и е прекратено производството поради липса на интерес от исковете, предвидени в чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. (редакция до ЗИДЗКИР с ДВ бр. 49/ 2014 г), а сега чл. 54, ал. 2 З., които двамата молители са предявили срещу [община]. Сочи се основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. Обосновано е с приложените документи.
От ответника [община] не е постъпил писмен отговор на молбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира за допустима поради следното:
Първо, иска се отмяна на решението по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, което като необжалваемо, е влязло в сила на 27.02.2014 г. – датата на неговото обявяване (аргумент от чл. 296, т. 1 ГПК).
Второ, влязлото в сила въззивно решение е допустим предмет на отмяна по извънредния способ на глава ХХІV ГПК. По своята същност то поражда правните последици на определение, което поставя край на исковото производство, но не разрешава отнесеният до съда правен спор по същество. Поради това обаче, че то засяга решението на първата инстанция, като го обезсилва, следва да бъде квалифицирано като решение. Такава е изричната воля на законодателя – аргумент от наименованието на чл. 270, ал. 3 ГПК. Отмяната на подобно въззивно решение от Върховния касационен съд по реда на извънредния способ за контрол цели да бъде разгледано приключилото дело по същество, като се провери правилността на обжалваното първоинстанционно решение.
Трето, молбите са подадени от двамата ищци по приключилото дело. На тях принадлежи интересът да искат отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънредния способ в глава Х. ГПК.
Четвърто, спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. Молителят А. Т. твърди, че се е снабдил с представените към молбите документи от ДА „Архиви“ чрез приложена читателска карта. Читателската карта е издадена месец и няколко дни преди датата на подаване на молбите.
П., молбите са вписани. Такова е изискването на чл. 112, б. „к“ ЗС по причина, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. (сега чл. 54, ал. 2 З.) е свързан със спор за материално право.
Налице са предпоставките за допускането на молбите до разглеждане. По тяхната основателност са въпросите: 1) касае ли се за ново писмено доказателство относно факт от значение за пречката, поради която въззивният съд е квалифицирал иска като недопустим, 2) имат ли документите съществено значение за изхода на делото и 3) положили ли са молителите дължимата грижа, за да бъдат документите приобщени към доказателствения материал по приключилото исково производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане молбите на А. Р. Т. и на Н. Р. Т. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 89/ 27.02.2015 г. по гр. д. № 7/ 2015 г. на Пазарджишки окръжен съд при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.