О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 718/30.12.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3838 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 10/ 10.03.2014 г. по гр. д. № 397/ 2013 г, с което Бургаски апелативен съд отменя решение № 90/ 25.10.2013 г. по гр. д. № 132/ 2013 г. на Окръжен съд – Ямбол и осъжда [община] на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които ежегодно от м. декември 2012 г. в часовете между 23. 00 ч. и 5. 00 ч. препятства достъпа на [фирма] със седалище [населено място] до собствената му сграда за обществено хранене – ресторант „Златен рог”, находящ се в Градски парк, [населено място].
Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост по въпроса: Следва ли въззивният съд при положение, че исковата молба е нередовна, да констатира тази нередовност, да я остави без движение с указания да се отстранят нередовностите, ако това е възможно във въззивното производство? Касаторът счита, че обжалваното решение е постановено по искова молба, която не индивидуализира в достатъчна степен нарушенията и противоречи на т. 4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/ 2001 г. ОСГК на ВКС и извежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът иска решението за бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата правилност по следните въпроси:
1. Допустимо ли е във въззивното производство да бъдат представени нови доказателства относно обстоятелства, които не са били предмет на установяване и доказване пред първоинстанционния съд, но са от значение за решаване на делото?
2. При неоснователно действие, което пречи на ползването на имота и при положение, че имотът се ползва от трето лице на законно основание, чии права се засягат и кое е лицето, което следва да търси защита срещу нарушението?
По процесуалноправния въпрос касаторът счита, че допускането на обжалваното решение до касационен контрол е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По материалноправния въпрос намира да противоречи на приложеното решение № 424/ 01.12.2010 г. по гр. д. № 1482/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІ-ро ГО.
От ответника по касация [фирма] не постъпва отговор.
Въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. – с определение по чл. 70, ал. 1 ГПК цената на негаторния иск е определена на 604 810. 39 лв. Следователно касационната жалба е с допустим предмет. Подадена е от легитимирана страна – ответникът, на когото единствено принадлежи интересът от обжалване. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбата е редовна и допустима, но въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивния съд е дал защита на засегнатото абсолютно вещно право, установявайки предпоставките на чл. 109 ЗС: 1) ищецът (сега ответник по касация) е собственик на сградата на ресторант „Златен рог” в [населено място]; 2) от края на 2012 г. ответникът (сега касатор) изгражда ажурна ограда с портални врати (6 броя метални) и височина 220 см. на градския парк и с цел охрана и опазване установява фактически и траен пропускателен режим при заключване на металните врати в периода 23. 00 и 5. 00 ч; 3) режимът пречи на ответника да упражнява своето право на собственост в този период, защото сградата е разположена в парка и възможният достъп до нея е чрез металните врати и 4) ограничението е неоснователно.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че не собственикът, а наемателят (трето за процеса лице) има възможност да търси защита срещу тези действия на касатора. Развил е две групи съображения. Първо, отдаването на имота под наем представлява предвидено от закона ограничение на ползването като едно от правомощията, включени в съдържанието на абсолютното вещно право на собственост. Защитата по чл. 109 ЗС срещу всяко неоснователно действие, което пречи на ползването на имота, не е изключена само поради това, че собственикът упражнява своето правомощие чрез наемателя. Второ, собственикът има интерес от негаторния иск, за да изключи (занапред) своята договорна отговорност от неизпълнение на основното свое задължение да предостави на наемателя ползването на вещта (чл. 228 ЗЗД).
Въззивният съд е счел неоснователно и възражението по иска по чл. 109 ЗС, че заключването на металните врати касаторът е предприел в изпълнение на свои задължения, следващи от Наредба за изграждане и поддържане на зелената система на територията на [община] на Общински съвет – Ямбол. Подложил е на тълкуване съответните разпоредби от Наредбата и е изключил възможността те да вменяват задължение на [община], в изпълнение на което вратите към Градския парк да бъдат заключвани.
Въззивният съд е отказал исканията на касатора да бъдат приети следните писмени доказателства: 1) договора за наем на ресторанта (с определението по чл. 267 ГПК) и 2) Наредбата (в откритото съдебно заседание). Чрез първия документ касаторът е обосновал своето възражение, че договорът за наем лишава собственика от защитата по чл. 109 ЗС. В решението въззивният съд е обсъдил това възражение поради събраните гласни доказателства, установяващи наемното правоотношение (показанията на свидетеля Йорданов пред първата инстанция). Чрез второто доказателствено искане касаторът е обосновал другото свое възражение. В решението въззивният съд е третирал Наредбата като общоизвестен факт по причина, че същата като необнародвана в „Държавен вестник” се намира на сайта на Общината.
Настоящият състав споделя тезата, проведена чрез искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол за проверка по допустимост, че е нередовна исковата молба по иск по чл. 109 ЗС, която не индивидуализира действието на ответника, чието преустановяване ищецът претендира. Случаят не е такъв, тъй като обжалваното решение е постановено по искова молба, чийто петитум е прецизиран от въззивния съд съгласно нейния петитум и уточняваща молба, постъпила пред първостепенния. Въззивното решение й съответства и в достатъчна степен индивидуализира действията, чието преустановяване ответникът е осъден да извърши. Първият процесуалноправен въпрос, поставен от касатора, не обуславя решението. Това изключва общото основание за допускане на касационното обжалване.
Не го обуславя и вторият процесуалноправен. Това е така, защото фактите, за установяване на които касаторът е направил своите доказателствени искания, въззивният съд е възприел като осъществени. По наемното правоотношение – като установен с помощта на други доказателствени средства (чрез свидетелските показания). За разпоредбите от Наредбата – като общоизвестни.
Материалноправният въпрос, поставен от касатора, обуславя въззивното решение, но по него липсва допълнителното основание на чл. 290 ГПК. Решението по чл. 290 ГПК, на което той се позовава, разрешава различен. В него ВКС приема, че искът по чл. 109 ЗС дава защита на правото на собственост, не и на други права, на които собственикът на вещта е също титуляр. За настоящия състав е неизвестна практика, в която ВКС да е отказал защитата по чл. 109 ЗС на собственика, отдал ползването на своя имот под наем. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е изключено.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 10/ 10.03.2014 г. по гр. д. № 397/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.