О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 12.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 272/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Б. Р. срещу решението от 23.09.2013 г. по гр. дело № 185/2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
Ответникът по касация – Г. Л. А. поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Окръжен съд – Монтана е потвърдил решение № 136 от 13.05.2013 г. по гр. дело № 898/2012 г. на Ломски районен съд, с което първостепенният съд е отхвърлил предявеният от И. Б. Р. срещу Г. Л. А. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна дарението, предмет на нотариален акт № 38, т. ХVІІІ А, н.д. № 2155/2007 г. на нотариус при Ломски районен съд, рег. № 393, на ? идеална част от поземлен имот с построената в имота сграда, подробно описан в диспозитива на съдебния акт и е присъдил разноски в полза на ответника по иска. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала нуждата от издръжка и необходимите средства за задоволяването им, като една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, заедно с останалите – отправяне на искане до надарения за издръжка и отказ на последния да даде издръжка. По – конкретно съдът е изложил мотиви за това, че ищцата не е установила месечните си нужди от храна и облекло, разходите за удовлетворяването им, разходите за ток, вода, отопление през зимата. Съдът е констатирал, че няма данни И. Р. да е с влошено здравословно състояние. Окръжният съд е достигнал до извода, че при отсъствие на доказателства, че материалното състояние на дарителката е променено след извършеното дарение и тя е изпаднала в трайна нужда – обстоятелства, чието доказване е в тежест според съдебния състав на ищцата искът по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД следва да се отхвърли.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси. Жалбоподателката е изложила, че „ С решението си по горното дело Монтанския окръжен съд неправилно се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата за прогласяване на неправилност на съдебното решение.” Самите въпроси не са посочени от страната, като вместо това е направено позоваване на нарушения, съставляващи оплаквания за неправилност на въззивното решение и е възпроизведен нормативния текст на чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателката счита, че именно поради тези нарушения въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и изброява, като такава ППВС № 1/10.11.1985 г. и решение по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о. Предявено по този начин приложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК не релевира основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не са посочени правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, по които се е произнесъл въззивния съд. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Не са посочени и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. изчерпателно регламентираните от законодателя хипотези, при които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване /съгласно разясненията в цитираното ТР №1/2009 г. на ОСГКТК/. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, защото са предмет на производство по чл. 290 ГПК, което се провежда само, ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23.09.2013 г. по гр. дело №185/2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: