Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
гр. София, 10.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 849/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
С решение от 24.10.2007 год.постановено по гр.д. № 2664/2006 год.на Софийски градски съд,ВК-ІІ”Д”състав е оставено в сила решение от 22.03.2006 год.по гр.д. № 8313/2005 год.на Софийски районен съд,с което е признато за установено по отношение на З. С. В.,че Д. В. К. е собственик на поземлен имот пл. № 187 от кв.34Б по плана на гр. С.,м.”Л”,с площ от 300 кв.м.,а установителните искове за собственост,предявени от С. В. М. и Н. М. М. срещу З. С. В. за поземлен имот пл. № 188 от кв.34Б по плана на гр. С.,м.”Л”,с площ от 280 кв.м.са отхвърлени.
Срещу така постановеното въззивно решение са подадени касационни жалби от ищците С. В. М. и Н. М. М. ,в частта,с която са отхвърлени предявените от тях установителни искове и от ищцата З. С. В.,в частта,с която е уважен предявения от Д. В. К. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК.
Касаторите С. В. М. и Н. М. М. са изложили подробни доводи за неправилност на решението,поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК. Искат отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
В касационната жалба на З. С. В.,са повторени доводите развити във въззивната жалба,на които въззивният съд е отговорил мотивирано, под формата на касационни доводи -за недопустимост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.218б ал.1 б.б”б” и”в” ГПК. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството,поради недопустимост или отмяна и отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и намира следното:
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел,че е налице замяна по смисъла на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ по реда на отменения ЗТПС и тази част от заменената земя,която представлява в настоящия момент имот пл. № 187 Петкана М. е продала с нотариален акт през 1957 год. на В. С. ,чийто правоприемник е ищцата Д,която по силата на разпоредителната сделка е придобила правото на собственост. Тъй като не са налице доказателства М. да е станала член на ТКЗС след 1953 год.фикцията за настъпила замяна между физически лица изключва необходимостта от възстановяване правото на собственост върху земята по административен ред,поради което възражението на ответницата В за недопустимост на установителния иск,поради неосъществяване на тази процедура и непредявяване на иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ съдът е приел за несъстоятелно. По отношение на имот пл. № 188 е приел,че с тази част от земята не е извършена разпоредителна сделка и няма застрояване,а ищците М техните праводатела не са могли да придобият имота по давност,поради забраната на чл.86 ЗС/отм./,поради което не са собственици на имота.
По делото е безспорно установено,че праводателката на ищците П придобива по силата на нот.акт № 59/1953 год.в замяна на свои имоти,включени в ТКЗС собствеността върху нива от 4 дка в м.”Л”,от която впоследствие продава реални части на два пъти – с нот.акт № 102/1957 год.на наследодателя на ищцата Д кв.м. и с частен писмен договор от 16.01.1957 год.на наследодателя на ищцата С на Р. Г. П. други 400 кв.м. През 1990 год. С. М. се снабдява с нот.акт№ 94 по обстоятелствена проверка,а през 1991 год. с последваща придобивна сделка-покупко-продажба оформена с нот.акт № 157 става собственик на другите ? ид.ч. от имота. Процесните имоти,попадат в имот пл. № 1,записан в разписната книга на праводателите на ищците К по кадастралния план отпреди 1950 год. В следващия кадастрален план от 1972 год. имотите са заснети с пл. № 187 и пл. № 188,а съгласно одобрения регулационен план със заповед от 01.09.1976 год.двата имота попадат в парцел **** отреден за озеленяване и улица. Впоследствие съгласно заповед от 27.01.1981 год.имотите попадат в парцел **** за СНС,метростанция,културен център,общежития,ведомствени жилища и др.в кв.34 ,а съгласно заповед № РД-09-251/22.09.1994 год.имотите попадат в парцел **** –озеленяване и улица. По действащата регулация процесните имоти са с пл. № 187 и № 1*ървоначално с Р № 0182/4.08.1993 год. ОСЗГ „В” е възстановила собствеността на наследниците на С. К. върху земеделска земя,нанесена в кадастралния план с пл. № 1*,която включва и процесните два имота,но впоследствие решението е отменено с решение № 0182/13.02.2000 год.относно частта от имот пл. № 1*,в който попадат двата процесни имота.
Неправилното произнасяне на въззивния съд произтича от неточното определяне на статута на имота,предмет на иска за собственост. Процесният имот не е внесян в ТКЗС по силата на членственото правоотношение, възникнало с приемането на предишния собственик за член-кооператор, и върху него не е възникнало право на кооперативно земеползване. Запазването на селищния характер на посочената категория земи следва и от разпоредбата на р. П, т. 4 от П. на Министерския съвет от 26.08.1954 г. за земеустройването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени организации,съгласно която земите, включени в регулационните планове на селищата, като незастроени дворни места, овощни градини, лозя и др., не се групират в блокове, а членовете на ТКЗС запазват правото си на собственост върху тези земи в реалните им граници. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от последващия П. устав на трудовокооперативно земеделско стопанство /Обн., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г., загубил значение/, според която собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището /чертите на селището/, се запазва в нейните реални граници. Ищците С. и Н. М. са владяли имота от 1957 год.до настоящия момент необезпокоявано,поради което са го придобили по давност, тъй като не са били налице ограниченията на закона по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти/отм./ и по чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите/отм./, а впоследствие и по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ/ДВ, бр. 107 от 1997 г./ за придобиването му по давност. Като е приел искът за неоснователен, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението и за решаване на спора по същество ,като искът с правно основание чл.97 ал.1 ГПК бъде уважен.
Неоснователни са наведените от касатора З. В. доводи за недопустимост на предявения установителен иск,поради пропусната процедура по чл.14 ал.4 и чл.7,7а и чл.8 ЗСПЗЗ и не предявяването му срещу всички наследници на С. К. ,поради следното:Съдът е приел,че в случая е приложим чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ тъй като ищците претендират право на собственост,върху имоти,които са били предмет на замяна,последвана от разпоредителни сделки ,а ответницата се легитимира като собственик въз основа на решението на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници. По отношение приетата от съда фактическа обстановка в тази насока не е имало спор. Съгласно чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, когато е извършена замяна по отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. При това положение между страните не е налице спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, на кого принадлежи земеделския имот, собствеността върху който е възстановена в стари реални граници от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ,още повече,че в настоящия случай,не е налице възстановяване на собственост върху спорните имоти. Наследниците на С. К. не са необходими другари,поради което не е налице и нарушение на чл.171 и чл.172 ГПК/отм./
С оглед изхода на спора на касаторите С. В. М. и Н. М. М. се дължат разноски в размер на 200 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО на Софийски градски съд,ВК-ІІ”Д”състав от 24.10.2007 год.постановено по гр.д. № 2664/2006 год. в частта му, с която исковете по чл.97 ал.1 ГПК предявени от С. В. М. и Н. М. М. срещу З. С. В. за поземлен имот пл. № 188 от кв.34Б по плана на гр. С.,м.”Л”,с площ от 280 кв.м.са отхвърлени и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. С. В. ,че С. В. М. и Н. М. М. са собственици на основание изтекла придобивна давност и покупка на поземлен имот пл. № 188 от кв.34Б по плана на гр. С.,м.”Л”,с площ от 280 кв.м.,при съседи:улица и имот пл. № №* и 189.
ОСЪЖДА З. С. В. да заплати на С. В. М. и Н. М. М. направените разноски в размер на 200 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: