Решение №486 от 40014 по гр. дело №1140/1140 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 486
 
     гр. София, 20. 07. 2009 година
 
     В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                     ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
 
при секретаря  Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Василка Илиева
гр.дело № 1140/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр.с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата С. Р. Г. срещу решение от 08.01.2008 г. по в.гр.дело № 345/2007 г. на М. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 31.07.2007 г. по гр.дело № 125/2007 г. на М. районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, предявени от С. Р. Г. срещу „Б” АД и О. М.. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост.
Ответниците по жалбата О. гр. М. и „Б” АД гр. М. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./ установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 от ГПК/отм./, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателката С. Г. е закупила 1/3 идеална част от процесния имот – пл. № 168 в кв.8 по регулационния план на гр. М. от 1974 г. с площ от 300 кв.м. от И. А. Ж. на 13.09.1999 г., който договор е удостоверен в нотариален акт № 160/99 г. на нотариус при МРС. Праводателят на ищцата Ж бил признат за собственик на целия процесен имот с констативен нотариален акт № 6 от 29.03.1991 г. на нотариус при МРС на основание давностно владение. Прието е от съда, че не е установено праводателят на ищцата да е владял процесния имот с намерение да придобие собствеността. Относно приложения по делото писмен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 07.09.1959 г., според който И. Ж. закупил от М. И. процесния имот, състоящ се от 300 кв.м., заедно със жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м. съдът е приел, че продажбата е нищожна, тъй като сделката не е сключена в предвидената от закона нотариална форма. Към 1959 година имота е имал земеделски характер и поради това, че към този момент вече е било образувано ТКЗС същият е включен в него. С оглед на това съдът е приел, че в полза на праводателя на ищцата И не е текла придобивна давност върху имота.
Съдът се е позовал на Заповед № 330/28.04.1981 г. за отчуждаване на подобренията в процесния имот пл. № 168 и е приел, че съобразно отбелязването в същата терена е бил държавна собственост и при разпоредбите на чл. 86 от ЗС придобивна давност в полза на праводателят на ищцата не е текла. Съобразно отбелязванията в разписния лист към плана на гр. М. от 1974 г. Иван Ж. е бил вписан като собственик на процесния имот, но съдът е взел предвид, че в полза на последния е бил издаден констативен нотариален акт през 1991 г. и към този момент е било извършено отбелязването в разписния лист, което отбелязване не доказва владение върху имота.
Прието е, че праводателят И. Ж. не е придобил имота на основание добросъвестно владение за петгодишен период от време след 1991 г., когато се снабдил с констативен нотариален акт, тъй като не са налице данни по делото да е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Според съда констативния нотариален акт не е правно основание, годно да направи Ж. собственик, а същият е издаден с констатацията за наличие на оригинерно придобиване на право на собственост в полза на праводателят на ищцата. Прието е също, че към момента на издаване на констативния нотариален акт през 1991 г. е бил в сила нов регулационен план на гр. М., съобразно който имот пл. № 168 не е нанесен, а е включен в друг, по-голям имот. Съдът е взел предвид чл. 59 от ЗТСУ в сила към този момент и е приел, че е налице законова забрана за придобиване по давност на реална част от парцел. При тези съображения съдът е направил извода, че праводателят на ищцата И не е бил собственик на имот пл. № 168 в кв.8 по плана на гр. М. от 1974 г. и поради това не е прехвърлил на ищцата Г/3 идеална част от собствеността върху същия имот с договора за продажба през 1999 г. Ищцата С. Г. не е придобила право на собственост върху процесния имот и поради липса на един от елементите от фактическия състав искът с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикирането му е неоснователен. С оглед неоснователността на този иск съдът е приел, че е неоснователен и иска с правно основание чл.109 от ЗС, а именно ответниците О. М. и „Б” АД гр. М. да премахнат бетонна ограда, която препятства ищцата да упражнява правото си на собственост върху процесния имот.
Прието е от въззивния съд, че по делото не е установено ответника О гр. М. да владее процесния имот без да има основание за това. Относно установения по делото факт, че за процесния имот не е съставян акт за общинска и държавна собственост съдът правилно е преценил, че същият е ирелевантен за предмета на спора. В тази насока съдът е съобразил, че с актовете за държавна или общинска собственост само се констатират права, а не се създават такива.
Според въззивния съд ответникът „Б” АД гр. М. се намира в процесния имот на правно основание. Със заповед № 625/97 г. на К. на О. М. е одобрен проект за частично изменение на ЗРП за имот пл. № 197 в кв.360. Въз основа на тази заповед е извършено придаване на 1640 кв.м. към УПИ I в кв.360, който имот е собственост на „Б” АД гр. М.. Съдът е приел, че по силата на измененията в регулационния план „Б” АД е станал собственик и на терен, за който жалбоподателката твърди, че е имот пл. № 168 в кв.8 по плана от 1974 г.становено е, че процесния имот е бил включен в УПИ I в кв.360 по регулационния план съобразно заключението на СТЕ. Правилен е извода на съда, че Заповед № 6* с която е утвърден плана е била обявена за нищожна с решение № 10601/2005 г. по адм.дело № 7028/2005 г. на ВАС само в точка първа, а относно изменението на ЗРП същата е оставена в сила. Поради изложените съображения съдът е направил извода, че ответникът по жалбата „Б” АД владее имота на правно основание, тъй като е собственик на същия, а предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу него е неоснователен.
Като е взел предвид всички посочени доводи съдът е направил решаващите изводи, че жалбоподателката Г. не е собственик на 1/3 идеална част от имот пл. № 168 по плана на гр. М. от 1974 г., че имотът не се владее от О. М.,а се владее от „Б” АД в качеството му на собственик, поради което предявеният ревандикационен иск с е неоснователен. При неоснователност на иска с правно основание чл.108 от ЗС съдът е приел, че ищцата не е активно легитимирана да претендира премахване на бетонната ограда, поради което искът с правно основание чл.109 от ЗС срещу „Б” АД е неоснователен.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.становените по делото факти се основават на събраните доказателства, които съдът е обсъдил. Решението е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че праводателят й И. Ж. е придобил собствеността върху процесния имот и съответно на основание извършената продажба през 1999 г. с нот.акт № 169/99 г. същата е придобила собствеността на 1/3 идеална част от имота.
Установено е по делото, че праводателят И. Ж. е закупил процесния имот с договор за покупко-продажба от 07.09.1959 г., който не е в нотариална форма. Към този момент процесния имот е описан като парцел **** къща, находящи се на ул.”Д” 62 в гр. М.. Поради това, че не е била спазена изискуемата се нотариална форма съгласно разпоредбите на чл.18 от ЗЗД И. Ж. не е придобил собствеността върху имота към 07.09.1959 г. на основание сключения договор за продажба. Към този момент процесния имот не е бил включен в регулационния план на гр. М.. От представените по делото доказателства не установено имота да е бил в селищната част на гр. М., както и че е бил единствен жилищен имот за праводателя И. Ж. , за да намерят приложение разпоредбите на чл. 11 ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. за запазване собствеността върху имота в реални граници. При липса на такива доказателства се налага извода, че имота е имал земеделски характер и е бил включен в ТКЗС. Следователно в полза на праводателя на ищцата Ж от 07.09.1959 г. не е текла придобивна давност върху процесния имот.становено е също по делото, че процесния имот е включен в регулационния план на гр. М. през 1974 г., одобрен със заповед № 3347/28.08.74 г. Правилен е извода на съда, че към този момент праводателят Ж. не е придобил имота на основание давностно владение с оглед забраната на чл. 29 от ЗСГ/отм./в сила от 1973 г. до 1990 г., когато нормата е била отменена. Следва да се вземе предвид и установения по делото факт, че през 1981 година процесния имот е бил отчужден със заповед № 330/28.04.1981 г. на председателя на ОбНС М. , като в оценителния протокол № 7/09.04.1981 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ/отм./ е отразено, че дворното място – имот пл. № 168 е държавна собственост и Ж. е бил обезщетен само за подобренията в него. Следователно към момента на отчуждаване на имота същият не е бил собственост на И. Ж. , а е бил държавна собственост. При този факт праводателят Ж. не е придобил собствеността върху имота на основание давностно владение до 1991 г., когато в негова полза е издаден констативен нотариален акт № 6/91 г. с оглед забраната, установена в чл. 86 от ЗС. Обстоятелството, че след отчуждаване на имота не е бил съставен нито акт за държавна, нито за общинска собственост не водят до извода, че собствеността върху имота е придобита от И. Ж. на основание давностно владение. Съставянето на актове за държавна, съответно общинска собственост има само констативно, а не конститутивно действие – т.е. актовете не създават права, както е приел и въззивния съд и към момента на издаване на констативния нотариален акт № 6/1991 г. Иван Ж. не е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение. Освен това констативния нотариален акт е оспорен от ответниците по иска и поради това същият не обвързва с констатациите си съда. В тежест на ищцата е да докаже, че е придобила собствеността върху процесния имот. От приложените по делото доказателства, преценени в съвкупност със заключението на в.л. по изслушаната СТЕ е установено, че към 1991 г. е бил приет нов регулационен план на гр. М., съобразно който процесния имот е бил включен в имот, който съгласно заповед № 625/23.06.1997 г. на кмета на община М. е придаден към УПИ I в кв.360 на гр. М. собственост на ответника по иска „Б” АД гр. М.. В полза на „Б” АД гр. М. е издаден нотариален акт № 144/1998 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация. Като реална част от парцел, съгласно установената забрана на чл. 59 от ЗТСУ/отм./ в сила до 2001 г., е недопустимо придобиването му на основание давностно владение. С решение № 10601/2005 г. по адм.дело № 7028/2005 г. на ВАС заповед № 625 на кмета на О. М., в частта й относно частичното изменение на ЗРП е оставена в сила,поради което не е нищожна.
С оглед установеното правилен е изводът , че праводателят на ищцата И не е бил собственик на процесния имот пл. № 168 в кв.8 по регулационния план на гр. М. от 1974 г., поради което и ищцата Г не е придобила собствеността на 1/3 идеална част от правото на собственост на основание сключения договор за продажба през 1999 г. При тази неоснователност на иска с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователна и негаторната претенцията на ищцата за премахване на бетонната ограда в процесния имот , предявена срещу „Б” АД гр. М..
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
 
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.01.2008 г., постановено по гр.дело № 345/2007 г. на М. окръжен съд
Решението е окончателно.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар