О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 22.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 84/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. П. А. и С. Г. А., двамата от с. Р., Старозагорска област и на “Д” А. , гр. С. срещу решение № 691 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 2695/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторите С. П. А. и С. Г. А. обжалват въззивното решение в частта, с която е отменено постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав решение от 15.05.2008 г. по гр. д. № 2416/2006 г. за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на непозволеното увреждане – 18.07.2001 г. до завеждане на исковата молба – 07.07.2006 г. и такава е присъдена само след тази дата. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението в посочената му част поради противоречие със закона и установената съдебна практика.
Именно въпросът за началния момент, от който се дължи обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва при предявен пряк иск срещу застрахователя, е релевиран от посочените касатори като значим за делото, като по отношение на него се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречивото му решаване са представени първоинстанционни и въззивни решения, постановени от Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.
Касаторът “Д” А. обжалва решението изцяло, като поддържа, че същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в определяне степента на съпричиняване на вредите от страна на починалото от процесното пътно-произшествие лице върху размер на исковете, с какъвто съдът не е бил сезиран.
Допускането на касационно обжалване е мотивирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като обуславящ изхода на спора е посочен процесуалноправният въпрос: допустимо ли е съдът да преценява обема на съпричиняване върху непосочен в исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди, без да е направено изрично изменение на иска по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./.
Касаторите С. П. А. и С. Г. А. – оспорват жалбата на “Д” А. и по съображения, подробно развити в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК от 28.10.2009 г., молят същата да не бъде допусната до касационно разглеждане поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Касаторът “Д” А. – не заявява становище по касационната жалба на С. П. А. и С. Г. А..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав решение по гр. д. № 2416/2006 г. и да уважи предявените искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ изцяло, въззивният съд е преценил, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от всеки от ищците С. П. А. и С. Г. А. в резултат на настъпилата при пътно-транспортното произшествие от 11.07.2001 г. смърт на тяхната дъщеря К. С. А. , в случая би била сумата 60 000 лв., а не 20 000 лв., както е приел първостепенният съд. С оглед на това, независимо, че е определил по-голям обем на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице – 1/3, а не 1/4, Софийски апелативен съд е уважил всеки от субективно съединените искове в пълен размер – 20 000 лв. Като основателно е преценено направеното от ответника по исковете възражение, че обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимите суми следва да бъде присъдено не от датата на увреждането /смъртта на пострадалото лице/ – 18.07.2001 г., а от датата на исковата молба – 07.07.2006 г. В тази връзка решаващият състав е посочил, че застрахователят не отговаря за лихвата за забава, която дължи делинквентът и че неговото задължение е самостоятелно и е обусловено от изпращането на покана, каквото в случая не е доказано.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по отношение на жалбата, подадена от С. П. А. и С. Г. А.. Поставеният от тях материално-правен въпрос е обуславящ изхода на спора по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Независимо, че представените решения на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд доказват твърдяното противоречие в съдебната практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид обстоятелството, че по релевантния за спора въпрос вече е налице практика на Върховен касационен съд, постановена по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, която, съгласно изричните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, има задължителен характер. В решение № 72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г. и решение № 97 от 06.07.209 г. по т. д. № 745/2008 г. на Търговска колегия, ІІ отделение е прието, че при предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди срещу застрахователя обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забава в размер на законната лихва следва да се присъди от датата на деликта. И тъй като обжалваното решение е в противоречие с цитираната практика, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Поради наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК.
Що се отнася до заявения от касатора “Д” А. процесуалноправен въпрос, същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като по отношение на него липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос няма характер на обуславящ изхода на спора, доколкото изобщо не е бил предмет на обсъждане в мотивите на решението, нито за съда е съществувало задължение да се произнесе по него. Видно от подадената от застрахователя въззивна жалба, същият е въвел като предмет на въззивното производство единствено въпроса за дължимостта на законна лихва върху присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди, предвид направеното възражение за давност, както и въпроса за началния момент, от който такава лихва се дължи. Поради това, че застрахователят не е обжалвал първоинстанционния акт в останалата му част, включително и по отношение на начина, по който е определено съпричиняването на вредоносния резултат, за въззивния съд не е съществувало задължение да обсъжда този въпрос. Ето защо, същият не може да бъде поставян и в настоящото производство като значим за спора въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради липсата на тази обща предпоставка не следва да се преценява налице ли е поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За допуснатото касационно обжалване касаторите С. П. А. и С. Г. А. не дължат заплащане на държавна такса съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 691 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 2695/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав решение от 15.05.2008 г. по гр. д. № 2416/2006 г. за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на непозволеното увреждане – 18.07.2001 г. до завеждане на исковата молба – 07.07.2006 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 691 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 2695/2008 г. на Софийски апелативен съд по жалбата на “Д” АД.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване разглеждането на допуснатата касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: