РЕШЕНИЕ
N 406
София, 13.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №171/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационни жалби от С. Б. Ц. и от В. К. А., и двамата от град К., против въззивно решение от 13.7.2007 г. по гр.д. №10/2007 г. по описа на К. окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
С. Б. Ц. от град К., е предявил против В. К. А. от същия град иск за делба на недвижими и движими вещи. В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи като по време на брака са придобили недвижими имоти и движими вещи, подробно посочени в молбата. Моли се за допускане на делбата и нейното извършване.
С решение от 16.11.2006 г. по гр.д. №2014/2005 г. Кюстендилският районен съд, г.к., е допуснал делба на апартамент №12, ет.3, находящ се в град К., кв.”З”, блок 106, вх. А, както и на движими вещи, подробно посочени в диспозитива на решението, при равни квоти. Със същото решение е отхвърлен иска за делба на апартамент №15 на ет.5, вх. А находящ се в град К., в блок ЕП-3 ЖСК “У”, както и на останалите вещи.
С решение от 13.7.2007 г. по гр.д. №10/2007 г. по въззивни жалби и от двете страни, К. окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция в обжалваната част.
Въззивната инстанция е приела, че апартаментът в кв. Запад е съпружеска имуществена общност, тъй като е закупен по време на брака с банков кредит от двамата съпрузи и отчасти с други средства, поради което същите при делбата имат равни права. Относно апартамента в блок ЕП – 3 ЖСК “У” е прието, че същият не е съпружеска имуществена общност, тъй като макар съпругата да е била член-кооператор в ЖСК, lпоследствие на нейно място е бил приет баща й, който е участвал в окончателното разпределение на жилищата в кооперацията и е бил снабден с нотариален акт през 1996 г. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.35, ал.2 ЗЖСК. Не са зачетени доводите на ищеца Ц. , че той е участвал със средства при изграждането на апартамента и това обстоятелство е посочено само като основание за възникване на облигационни отношения между страните по спора и собственика на вещта, но като обуславящо възникването на право на собственост върху нея.
Относно част от движимите вещи съдът е приел, че след като по реда на чл.109, ал.4 ГПК/отм./ е прието, че същите са съпружеска имуществена общност и че същите се намират в държане на ответницата, то те подлежат на съдебна делба. Относно втората част от вещите, по отношение на които не е допусната делба, е прието, че същите са трайно прикрепени към апартамента в кв.”З” в град К. и отделянето им би причинило увреждане на главната вещ, поради което те са загубили характера си на самостоятелни обекти на право на собственост и са се превърнали в принадлежност към недвижимия имот. По отношение последната част от движимите вещи съдът е стигнал до извод, че за тях не са представени доказателства, установяващи тяхното съществуване. Изводите си съдът е изградил въз основа на събраните по делото гласни доказателства.
Срещу въззивното решение на К. окръжен съд са подадени касационни жалби и от двете страни, в частите, които не ги удовлетворяват, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./, по съображения подробно изложени в жалбите.
И двете страни молят за уважаване на касационните жалби.
В съдебно заседание ответницата по касация поддържа своята касационна жалба и оспорва касационната жалба на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационните жалби отговарят на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество те обаче са неоснователни по следните съображения:
Решението на К. окръжен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че апартамента в кв. “З” в град К. е съпружеска имуществена общност. Ангажираните от ответницата по исковата молба писмени доказателства досежно този имот не оборват презумпцията на чл.19, ал.3 СК, тъй като не установяват придобиването на средства преди сключването на брака между страните.
Законосъобразни и обосновани са изводите на съда и относно апартамента в блок ЕП-3 ЖСК “У”. По делото е установено по безспорен начин, че собствеността на този апартамент принадлежи на бащата на ответницата по исковата молба по силата на чл.35, ал.2 ЗЖСК. Правилни са изводите на въззивната инстанция, че участието на ищеца със средства при построяването на процесния апартамент не създава собственически права за него, а води до възникване на облигационни отношения.
Законосъобразно и обосновано К. окръжен съд е постановил и решението си в частта за движимите вещи. При наличието на определение, постановено по реда на чл.109, ал.4 ГПК/отм./, за първата част от вещите, оплакванията са неоснователни. Правилни и законосъобразни са и изводите относно втората група движими вещи, които са загубили характера си на самостоятелни обекти, предвид трайното им прикрепване в апартамента, поради което те са се превърнали в принадлежност към недвижимия имот. Правилни са изводите относно третата група движими вещи, тъй като за тях не е доказано съществуването им.
С оглед изложеното неоснователни са всички наведени в касационните жалби оплаквания, поради което те се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изр. второ, хипотези първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.7.2007 г. по гр.д. №10/2007 г. по описа на К. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: