РЕШЕНИЕ
№ 389
София, 07.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 32/2009 година.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. Е процесуален представител на ответницата по исковата молба А. Н. С. – Т. , от град С. против въззивно решение №278/11.7.2007 г. по гр.д. №1206/2006 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
К. Б. Р. от град С., област Софийска, е предявил против А. Н. С. – Т. , обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, чл.27 ЗЗД и чл.108 ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че на 29.7.2002 г. е закупил с нотариален акт от “Р” АД апартамент, подробно описан в исковата молба в град С.. Т. също така, че собствеността му се оспорва от ответницата по исковата молба, която се легитимира с нотариален акт от 2004 г., като същата е придобила имота от покупко-продажба от Е. П. и М. П. , които са закупили имота от М. Ч. , Б. Ч. и Н. Ч. , като наследници на А. Ч. , който е придобил имота от “Р” с писмен договор от 1997 г. Твърди се, че писменият договор е нищожен, тъй като прехвърлянето на собствеността не е извършено в нотариална форма, а следващите два договора са сключени с нотариални актове и са унищожаеми, тъй като са сключени при липса на представителна власт.
Ответницата по исковата молба е предявила против ищеца насрещни искове на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.431, ал.2 ГПК/отм./, за признаване за установено по отношение на ищеца, че тя е собственик на основание покупко-продажба с нотариален акт от 2004 г.
С решение от 19.9.2006 г. по гр.д. №222/2005 г. Самоковският районен съд, трети състав, е уважил иска с правно основание чл.108 ЗС и е прекратил производството по делото по останалите предявени от ищеца К. Р. искове. Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от ответницата по исковата молба насрещни искове.
С решение №248/11.78.2007 г. по гр.д. №1206/2006 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба А. С. – Т. , Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че ищецът е собственик на процесния апартамент, тъй като го е придобил на основание действителен договор за покупко-продажба, сключен на 29.7.2002 г. с нотариален акт. Прието, че негов праводател е “Р” АД – С. , който към сключването на договора е бил собственик на имота. Съдът е стигнал до извод, че “Р” АД е останал собственик на имота и след сключването на писмения договор за покупко-продажба от 27.01.1997 г., тъй като посочения договор не е сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма – нотариален акт. Съдът е обосновал този извод, че прехвърляне на собственост с писмен договор е възможно само ако имотът е държавна или общинска собственост, а в процесния случай собственик е търговско дружество. Не е зачетен доводът, че договорът отговаря на разпоредбата на чл.18, ал.2 от ПРУПСДП, тъй като е налице нарушение на чл.15, ал.1, т.12 от Устава на дружеството-продавач, без разрешение на едноличния собственик на капитала. Поради това е прието, че този договор е нищожен. Прието е също така, че в случая е ирелевантно обстоятелството дали счетоводно апартамента е отписан от основните средства и ДМА на дружеството, тъй като вписването и отписването на имота не може да доведе нито до погасяване, нито до придобиване право на собственост.
Относно ревандикацията на вещта е прието, че след като сделките, предхождащи продажбата на имота са нищожни, същите нямат транслативен ефект, тъй като продавачите по тях не са носители на правото на собственост върху обекта на продажбата. Прието е също така, че А. Ч. не е придобил имота по давност чрез добросъвестно владение, тъй като владението е било осъществявано на основание нищожен договор, поради което е недобросъвестно, и не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок.
По изложените съображения въззивната инстанция е стигнало до извод за неоснователност на предявените от ответницата по исковата молба насрещни искове.
Срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд е подадена касационна жалба от пълномощника на ответницата по исковата молба А. С. – Т. – адв. Л, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./.
Основният довод на касационния жалбоподател е за неправилно приложение разпоредбата на чл.18, ал.2 ПРУПСДП, тъй като е налице решение на Съвета на директорите за закупуване на процесното жилище от А. Ч. Твърди се, че неправилно съдът е съобразявал изводите си с устава на “Р” ЕООД, а не с този на “Р” ЕАД, съгласно който решение за закупуване може да вземе Съвета на директорите. Твърди се, че министърът на промишлеността е делегирал с договор от 19.02.1996г. на Съвета на директорите права да продава, отдава под наем или под аренда и да внася в гражданските дружества, дълготрайни активи на дружеството, ако те не надвишават 5% от общата балансова стойност. Поради това се навежда довод за неправилност в извода на окръжния съд относно необходимостта от решение на Общото събрание на акционерите на дружеството за валидност на процесната продажба. Излага се, че не е налице такова твърдение от страна ищеца.
Освен това се прави оплакване за неправилност в извода на съда, че процесния апартамент е останал собственост на “Р” ЕАД и след продажбата му на А. Ч. с оглед неспазване изискуемата се нотариална форма за изповядване на сделката, поради което е налице и добросъвестно владение от страна на А. Ч. Твърди се, че апартамента е отписан от дълготрайните активи на дружеството и това не е отчетено от съда с оглед данните от съдебната експертиза.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска с правно основание чл.108 ЗС и уважат насрещните искове на ответницата по исковата молба.
Депозирано е и допълнение към касационната жалба с приложени към него доказателства.
От процесуалния представителна касационната жалбоподателка А. С. – Т. – адв. Л, са постъпили писмени бележки.
Ответникът по касация – К. Б. Р., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Софийския окръжен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод за основателност на претенцията по чл.108 ЗС. Правилни са изводите, че сключеният между “Р” ЕАД и А. Ч. договор за покупко-продажба на процесния апартамент е сключен при нарушение на закона. Правилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.15, ал.1, т.12 от Устава на дружеството. Същата по категоричен начин предвижда акт на Общото събрание на дружеството за извършване на процесната продажба. Правилни са изводите на съда и относно приложимостта в процесния случай на чл.2, ал.4 ЗДС, съгласно която разпоредба/към момента на сделката/ “Правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за тези дружества ред”. Следователно в случая разпоредбата на чл.18, ал.2 ПРУПСДП е неприложима. Ето защо законосъобразно окръжният съд е стигнал до правилния извод, че формата на сделката е нотариална съгласно чл.18 ЗЗД.
Поради това правилни са и всички останали изводи на съда, изложени в мотивите на решението му.
Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи. С оглед изложеното до тук неоснователно е оплакването за приложимост в процесния случай на чл.18, ал.2 ПРУПСДП. Изводите на съда изцяло са съобразни с разпоредбите от устава на “Р” ЕАД. Неоснователно е твърдението, че решението за продажба на имота взема Съвета на директорите. Този довод противоречи на чл.15, ал.1, т.12 от устава на дружеството. Неоснователен и неподкрепен от събраните по делото доказателства е доводът, че министърът на промишлеността е делегирал на СД права, включващи и продажба на дълготрайни активи на дружеството. Дори и да е било налице такова делегиране с оглед разпоредбата н чл.2, ал.4 ЗДС сделката е следвало да бъде извършена с нотариален акт. Неоснователно е и оплакването относно твърденията на ищеца. Още с исковата молба е налице довод за липса на предписана от закона форма спрямо сделката между дружеството и А. Ч.
Неоснователни са оплакванията и относно владението на имота от страна А. Ч. Липсата на законна форма относно сделката прави владелеца недобросъвестен, поради което кратката придобивна давност в процесния случай е неприложима, а 10-годишната не е изтекла.
Без разглеждане следва да се остави допълнението към касационната жалба, тъй като същото е депозирано след изтичане на срока по чл.218 в, ал.1 ГПК/отм./. В случая не е налице хипотезата на чл.218 в, ал.2, изречение второ ГПК/отм./.
Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание § 2, ал.3 ПЗРГПК чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №248/11.7.2007 г. по гр.д. №1206/2006 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: