О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
С. 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 975/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Б. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. И., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д възз. с-в, от 07.12.2015г. по в.гр.д. № 3421/2015г., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд, 27 с-в, от 09.09.2014г. по гр.д. № 14692/ 2011 г. и е прекратено производството по делото.
Ответниците Е. М., С. Т., М. Й. и Д. Д. в подадения от адв. А. П. писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че за Е. Б. липсва правен интерес от установяване с предявяването на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, че акт за приемане на конструкцията на жилищна сграда „Е.” с подземни гаражи, фитнес и стоматологичен кабинет, съставен от ответниците на 25.06.2008 г., е документ с невярно съдържание. Документът, който е предмет на иска, се издава в процеса на извършване на строителство, като условията и редът за съставянето му са предвидени в подзаконов нормативен акт – Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно чл. 7, т. 14 от Наредбата актът за приемане на конструкцията съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа на данни от съставената предходна документация и съгласно действащата нормативна уредба за приемане, извършване и контрол на отделните видове строителни и монтажни работи, оценка за наличие на недостатъци, възможността за тяхното отстраняване и заключение за приемане на строителната конструкция при постигане изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ. Следователно този документ, доколкото удостоверява осъществяване на обективни факти от действителността, свързани със завършване на конструкцията на строежа, със съответствието на изпълнението му с проекта, както и за наличието на недостатъци в изпълнената част от него към този момент, по своя характер е свидетелстващ. Документът обективира удостоверителни изявления на лицата, участници в процеса на строителство, чиито отношения във връзка с изпълнението на определен строеж се уреждат от сключени помежду им и между тях и възложителя договори съгласно чл. 160 ЗУТ, от които договорни отношения произтичат и задълженията им за съставяне на изискуемите съгласно нормативните актове документи за завършване на отделни строително-монтажни работи и етапи в процеса на строителство. С оглед на това и съставителите на процесния документ – акт обр. 14, нямат качеството на длъжностни лица, които да имат призната по закон удостоверителна компетентност, поради което той няма качеството на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и не се ползва с присъщата за този вид свидетелстващи документи материална доказателствена сила. Предвид това, че се издава от участниците в строителството, както и че удостоверява определени обстоятелства, стоящи извън него, то актът за приемане на конструкцията обр. 14, по своя характер е частен свидетелстващ документ. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само по отношение на удостоверените в него неизгодни факти и то само срещу лицето, което е негов автор. В случая се установява, че актът за приемане на конструкцията от 25.06.2008 г. не е подписан от ищцата Е. Б., която има качеството на възложител в процеса на строителство, поради което и той няма обвързваща материална доказателствена сила по отношение на нея за удостоверените в него обстоятелства, които тя твърди, че не отговарят на обективната действителност. Този документ не може да й се противопостави от неговите съставители, включително в един бъдещ процес между страните, предмет, по който ще бъдат отношенията между тях във връзка с ангажиране на тяхната отговорност за причинените на ищцата вреди в резултат на извършване на незаконно строителство на строеж, представляващ жилищна сграда „Е.”. Ето защо и за Е. Б. липсва правен интерес от установяване с предявяването на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, че този документ е с невярно съдържание.
К. Е. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради вероятност същото да е нищожно и недопустимо, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по процесуалноправните въпроси: „може ли оспорването на неверността на официален свидетелстващ документ чрез иск за целта да се приема като оспорване на неговото съдържание”; „може ли да се отрича интереса от иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, когато искът е оспорен извънсъдебно и съдебно от ответниците”; „може ли въззивният съд да отрича интереса, щом този интерес се предвижда в смисъла на самата разпоредба”; „може ли строго, а не с широта да се прилага изискването за интерес по установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК”; „може ли съдът да приеме, че липсва интерес за установяване неверността на документ, ако ищецът не обосновава интереса си от иска с възможността да иска отмяна на влязъл в сила акт или да е имал друго висящо дело, по което не е оспорил своевременно процесния документ”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо за да се допусне касационно обжалване за проверка на валидността и допустимостта му съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. О. съдебен акт е постановен от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата се писмена форма и е подписан от съдебния състав.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси, които обобщени касаят допустимостта на иск за установяване невярно съдържание на частен свидетелстващ документ /акт за приемане на конструкцията на жилищна сграда/. За наличието на противоречива съдебна практика касаторът се позовава на ТР № 5/2012г. ОСГТК на ВКС, постановено по въпросите за допустимостта на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК когато правният интерес се обосновава с възможността за отмяна на влязло в сила решение или за да бъде представено решението в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но не е оспорен. Тълкувателното решение е постановено по посочените по-горе противоречиво решавани въпроси и в случая не е налице нито една от двете хипотези, но това не означава, че извън тях съдът не изследва наличието на правен интерес от предявения иск. Въпросът за допустимостта на иска е разрешен при точно прилагане на разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК и в съответствие със съдебната практика – определение № 216/19.03.2012г. по ч.гр.д. № 45/12г. ІV г.о ВКС, определение № 660/14.12.2012г. по ч.гр.д. № 638/12г. І г.о. ВКС, № 709/02.12.2011г. по ч.гр.д. № 557/2011г. ІV г.о. ВКС, с които е прието, че оспорването на истинността на частен документ може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, която обхваща само факта на писменото изявление и неговото авторство и не се разпростира върху други факти, за които документът свидетелства /например дали удостовереното в документа фактическо положение съответства на действителното/.
В. решение е постановено при точно прилагане на разпоредбата на чл. 124, ал. 2, изр. 1 ГПК и в съответствие с цитираната съдебна практика, поради което не следва да се допусне касационно обжалване.
На ответника по касация Е. Д. М. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 300 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д възз. с-в, от 07.12.2015г. по в.гр.д. № 3421/2015г.
ОСЪЖДА Е. Б. Б. от [населено място] да заплати на Е. Д. М. от [населено място], 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: