О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
С. 04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 декември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4792/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], Обл. П., подадена от пълномощника адв. С. И., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5 гр. с-в, № 1036 от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 411/2014г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, І гр. с-в, № 5010 от 30.12.2014г. по гр.д. № 11711/2014г., с което са уважени предявените от В. Р. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът В. Р. С. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Р. И. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. Р. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ с мотиви, че формално процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за искане на обяснения е спазена, но ищецът е бил лишен от правото на обяснения в пълния му уреден от закона обем. Уволнението е извършено поради нарушения на трудовата дисциплина, „констатирани и документирани” с докладни записки, които не са му предоставени при искането на обяснения, поради което той не е имал възможност да даде обяснения, включително да посочи възражения във връзка с фактите, изнесени в тях. Приел е, че не са налице доказателства, че С. е разбрал за кои нарушения се искат обяснения. Действително ищецът признава по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, че са му поискани и е предоставил писмени обяснения за инцидентите, предмет на заповедта за уволнение, но направеното от страната признание на факт се преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото /чл. 175 от ГПК/. Друго доказателство в тази насока не е налице. По тези съображения съдът е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, уволнението е незаконно и трябва да бъде отменено съгласно чл. 193, ал. 2 КТ.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси: „за да бъдат спазени изискванията на чл. 193 КТ достатъчно ли е по разбираем за работника начина да бъде изложено за какво нарушение се иска обяснение”, „предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат факти от констатираните нарушения, както и признанието на работника, че е дал обяснения по фактите от заповедта, достатъчни ли са за да се приеме, че работникът е разбрал за какво се наказва”, „с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ допустимо ли е заповедта за дисциплинарно наказание да препраща към друг акт на работодателя, в случай, че същият е доведен до знанието на работника” и „ следва ли да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако от мотивите на същата би могло да се установи нарушението, за което е наказан работникът или служителят”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че предвид мотивите на въззивния съд за незаконност на уволнението, от значение за решаването на делото са първите два въпроса, които са по прилагането на чл. 193, ал. 1 КТ. За установяване наличието на противоречива съдебна практика по тези въпроси касаторът е приложил решение № 722/2011г. по гр.д. № 518/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 68/2014г. по гр.д. № 3145/2013г. ІV г.о. ВКС и решение № 270/2013г. по гр.д. № 1328/2012г. ІV г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. С второто от посочените решения също е прието, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касатора въпроси по прилагането на чл. 193 КТ поради противоречие на въззивното решение с цитираната по-горе съдебна практика.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 129,98 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5 гр. с-в, № 1036 от 09.06.2015г. по в.гр.д. № 411/2014г.
Указва на [фирма] [населено място], Обл. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 129,98 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: