3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
[населено място], 04.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6235 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 932 от 27.05.2013г. по гр.д. № 980/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4809 от 21.02.2012г. по гр.д. №15994/2010г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявения от П. П. П. против С. Н. П. иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/8 ид.ч. от първия етаж в жилищната сграда в [населено място] на [улица], заедно със същата идеална част от дворното място.
Касационната жалба е подадена от ищеца П. П. П. чрез пълномощниците му адв. В. и адв. У.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят сочи предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК като формулира два правни въпроса, решени от съда и обусловили решаващите му изводи.
Ответницата С. П. взема становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е ревандикационен иск за идеална част от недвижим имот. Ищецът и ответницата са част от наследниците на П. С. П., починал на 02.03.2000г.; ищецът е негов син от съжителството му със З. П., а С. П. е преживяла съпруга на наследодателя. Наред с тях, наследници на П. П. са и дъщерите му К. К. и С. П., родени от брака със С. П.. Имотът е бил собственост на бащата на наследодателя – П. П. П., починал 1964г., отчужден е по ЗОЕГПНС и е реституиран на основание чл. 1 ЗВСОНИ в полза на наследниците, които са: П. С. П. и С. С. П.. Ищецът се позовава на саморъчно завещание на наследодателя П. С. П., съставено на 27.02.2000г., в което е налице клауза, че останалите имоти /извън конкретно посочените в завещанието/ оставя на трите си деца при равни права, което според ищеца означава изключване на преживялата съпруга С. от тези имоти. Позовава се и на договор от 29.11.2000г. с нотариална заверка на подписите, в който наред с други уговорки, е заявено от наследниците по закон, че няма да оспорват завещанието и зачитат волята на наследодателя.
С влязло в сила решение на ВКС, ІІІг.о. по гр.д. № 5041/2008г. е уважен иск по чл. 108 ЗС на лицата С. Н. П. /ответница в настоящето производство/, С. П. П., К. П. П., П. П. П. /жалбоподател в настоящето производство/, всички дотук като наследници на П. С. П. и на С. С. П. против [фирма] за предаване владението върху имота.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска за установяване правата на ищеца в съсобствеността, като се е позовал на силата на присъдено нещо на решението по иска по чл. 108 ЗС, където е установено, че ответницата има качеството на съсобственик на имота. Приел е, че в производството по този иск, заведен от наследниците след смъртта на наследодателя, ищецът е следвало да възрази срещу правото на ответницата /тогава съищец/ да участва като сънаследник. Счел е, сега повдиганите от ищеца възраженията са преклудирани, тъй като със сила на присъдено нещо е признато, че С. П. е съсобственик на имота. Освен това, съдът е развил съображения, че към момента на откриване на наследството имотът не е бил върнат в патримониума на наследодателя доколкото реституционната претенция е заявена от наследниците след смъртта му /искът е заведен 2005г., а е бил уважен с окончателен съдебен акт от 02.06.2010г./. Затова имотът се явява новооткрито наследство и не е обхванат от завещанието – чл. 90а ЗН.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът приема следното:
На първо място касаторът поставя правен въпрос, свързан с разпоредбите на чл. 90а и 91а ЗН и действието на реституцията, а именно дали саморъчно завещание, съставено през 2000г., има действие по отношение на имот, който е обект на реституция по ЗВСОНИ, но към момента на съставяне на завещанието владението върху него не е било предадено на правоимащите наследници на бившия собственик. Поддържа противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС. В решение № 716 от 13.06.2006г. по гр.д. № 360/2005г. на ІVг.о., постановено по чл. 218а ГПК/отм./, се приема, че ограничителната норма на чл. 90а ЗН обхваща завещания, съставени след одържавяването на имота и преди възстановяване на собствеността, тъй като завещателят не е могъл да предвиди, че имотът ще бъде реституиран. В същия смисъл е и решение № 422 от 20.10.1988г. по гр.д. № 252/98г. на 5 чл.състав на ВКС. Тъй като въззивният съд е приел, че завещанието на П. С. П., съставено през 2000г., след влизане в сила на ЗВСОНИ, не може да породи действие за реституирания имот, то е налице визираното противоречиво разрешаване на въпроса, което обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Вторият посочен правен въпрос е свързан с действието на силата на присъдено нещо на решение по иск за собственост спрямо лицата, които са били на една страна в процесуалното правоотношение като ищци и по-конкретно дали решение, с което е уважен иск за собственост на наследници на един наследодател спрямо трето лице, преклудира бъдещи спорове между наследниците относно участието им в съсобствеността. Въпросът е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС – Решение № 133 от 14.03.2011г. по гр.д. № 2020/2009г. на І г.о., в което е прието, че за да се зачете сила на присъдено нещо по влязло в сила решение следва да е налице идентичност между въпроса, който стои за разрешаване пред съда и този, който е разрешен с влязлото в сила решение. Горното съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 932 от 27.05.2013г. по гр.д. № 980/2013г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на П. П. П..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 544,14лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: