Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
София 18.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1038 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Н. Г.,Е. Димова Г. ,Мариана М. Г. и Д. М. Д.,чрез процесуалния им представител- адвокат П против въззивно решение № 132 от 15.11.2007г.по в.гр.д. № 280 по описа за 2007г.на Окръжен съд Бургас,с което е отменено решение № 348 от 5.01.2007г.по гр.д. № 142/2006г.на Районен съд Царево и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Д. предприятие”Строителство и възстановяване” гр. С. и М. на р. р. и благоустройството за предаване на владението на собствения им недвижим имот: поземлен имот-двор,горско стопанство с площ от 1 дка,находящ се в землището на гр. П., местността ”Пясъка”,имот № 0* по плана за землището,сега имот с идентификатор 58356.502.28 по кадастралната карта и са присъдени направените по делото разноски.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./,с който се оспорва основателността на подадената жалба. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение на ЦРС и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. За да постанови решението си – след като по реда на косвения съдебен контрол е преценил,че не са били налице предпоставките по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, въззивният съд е приел,че ищците не са установили в своя полза права по отношение на процесния имот.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите оспорват изводите на въззивния съд относно липсата на предпоставките за земеделска реституция,произтичащи от липса на заявяване за възстановяване на собствеността върху процесния имот и на представени доказателства за наличие на права към момента на обобществяването на земята. Твърдят,че правото си на собственост – в административното производство са установили с приложен към заявлението препис от емлячен регистър от 1935г. Позовават се и на констативен н.а. № 46 т.ІІІ д.380/2001г. Оспорват извода на въззивния съд за наличие на противоречиви решения на ПК/№ 12 от 24.06.1998г.и № 28 от 15.12.1999г./,като заявяват,че се касае за две отделни решения,с които са възстановени различни земи.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторите.
Правилно въззивния съд е преценил,че от комулативно изискуемите се три предпоставки,за да е основателен иска по чл.108 от ЗС-ищците да са собственици на процесния имот,той да се владее от ответника и последният да го владее без основание-ищецът не е доказал наличието на първата. Нотариалният акт, на който се позовават касаторите е издаден на основание чл.483 ал.1 от ГПК/отм./-въз основа на представено решение № 28 от 15.12.1999г.на ОПК Приморско за възстановяване в полза на наследниците на Н. Г. Г. в съществуващи стари реални граници на собствеността върху следния недвижим имот – двор- горско стопанство с площ от 1 дка, находящ се в землището на гр. П., местността ”Пясъка”,представляващ имот № 0* по плана за землището. В производството по чл.483 от ГПК/отм./ задължението на нотариуса се ограничава с констатацията за наличие на акт, издаден от компетентен орган без за него да съществува задължение да провери дали актът е издаден в съответствие със законовите изисквания. Компетентен да извърши тази проверка- както правилно е посочено във въззивното решение–е единствено съда в хода на образувано пред него исково производство,в което актът,издаден в хода на административното производство е оспорен. Косвеният съдебен контрол за законосъобразност на постановения акт за възстановяване на собствеността е не само допустим,но и задължителен-по аргумент от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006г.по т.р. №6/2005г.на ВКС,тъй като в административното производство,в което е постановен акта за възстановяване на собствеността като страна не е участвал ответника и за него единствената възможност за защита е в гражданския процес-по пътя на възражението, чрез оспорване на вещните права на ищците. В случая- правилно- съдът след като е разгледал това възражение е преценил,че решението за възстановяване на правото на собственост е материално незаконосъобразно и е отхвърли предявения иск за собственост относно процесния имот.
Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва не директно, по силата на закона, а след издаването на съответен административен акт,за постановяването на който е предвидена специална административна процедура. За започването й е необходимо искане,което формално се осъществява с подаване на заявление до компетентния орган,което трябва да отговаря на изискванията на чл.13 ал.1 от ППЗСПЗЗ и в което задължително следва да бъде описана претендираната за възстановяване земя с посочване на землище,местност,размери,културен вид на имота /нива,ливада,трайни насаждания/,бивши съседи,съществуващи стари реални граници, данни за възстановимост и др. Въз основа на това искане –се извършва последващата преценка за наличие или не на предвидените в закона предпоставки за възстановяване на собствеността.
В конкретния случай-видно от заявлението за възстановяване на собствеността, подадено от Г. Н. Г. под № П* от 27.01.1992г.,в качеството му на наследник на Н. Г. Г. – в него не се съдържа искане за възстановяване на собствеността по отношение на процесния имот- двор- горско стопанство, с площ от 1 дка,находящ се в землището на гр. П., местността ”Пясъка”. Видно от заявлението-ищците по делото въобще не са заявявали земя за възстановяване с площ от 1 дка, нито земя в местността”Пясъка”,нито такава с наименование- двор- горско стопанство. Липсата на изрично искане за възстановяване на определен имот изключва възможността за законосъобразно възстановяване на собствеността по отношение на него,тъй като липсва основание за започване и р. на предвидената в закона административна процедура.
Допълни доводи за незаконосъобразност на постановеното решение № 28 от 15.12.1999г.на ОПК Приморско за възстановяване в полза на наследниците на Н. Г. Г. в съществуващи стари реални граници на собствеността върху процесния недвижим имот е фактът,че така възстановената земя,представляваща имот с идентификатор 58356.502.28 попада върху актувана за държавна собственост територия с Акт № 1* от 25.09.1991г. и това,че по делото не са представени доказателства,установяващи права в полза на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТЗК,ДЗС и др./т.е.към 1946г./За възстановената земя –видно от заключението на приетата допълнителна експертиза-и понастоящем няма данни да е деактувана,а относно твърдението на касаторите ,че правата на наследодателя им са установени въз основа на приложения към заявлението препис от емлячен регистър от 1935г., то е неоснователно,тъй като изискването на закона е за установяване на права в полза на наследодателя към момента на образуването на трудовокооперативно или държавно земеделско стопанство, а не към по-ранен момент.
Неснователна е и тезата на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок,изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер- логическото мислене, опитни правила,казуалните връзки между явленията. В конкретния случай не е налице подобно несъответствие,като въззивинят съд е формулирал правилни фактчески констатации,а въз основа на тях и верни правни изводи.
С оглед на горното и пред вид липсата на друго посочено касационно основание, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 15.11.2007г.по в.гр.д. № 280 по описа за 2007г.на Окръжен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.