Определение №640 от 40130 по гр. дело №1696/1696 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  
           
                                                           № 640
 
                                              София   13.11. 2009г.
 
                                               В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                          
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА
     ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1696 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „С”ООД гр. Г., представлявано от управителя М. против въззивно решение № 284 от 7.01.2008г. по в.гр.д. № 265 по описа за 2007г.на Габровски окръжен съд.
Посочени са всички касационни основания е чл.218б от ГПК/отм./- нищожност,недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда в зависимост от констатирания порок- или да прогласи нищожността,или да обезсили,или да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./ от „А”Е. гр. Г.,с който се оспорва жалбата и се иска да бъде оставено в сила въззивното решение.
В съдебно заседание се явява пълномощника на касаторката,която поддържа подадената жалба и допълнително представя писмени бележки.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 369 от 17.05.2007г. по гр.д. № 2067/2006г.на Районен съд Габрово в частта досежно предявения иск по чл.108 от ЗС,по който е осъден„С”ООД гр. Г. да предаде на „А”ООД гр. Г. владението на вентилационно помещение с площ от 93кв.м., принадлежност към бившата голяма кинозала,сега преустроена в две по-малки и зала за студийни записи,част от първия етаж на Кино-комплекс”А”,описван като партерен в документите по приватизация на заведението за обществено хранене на ул. ”. №2 и което се намира на нивото на партера в северната част на ул. ”. №2,при граници:отгоре-сцената на кинозалата,север-двор,изток- изход на кинозалата и тоалетни в партера,разположени под изхода,запад- изход на кинозалата и помещение под изхода и юг-Бинго зала и над нея-кинозала №1 –от пода на същата до сцената, където са разположени вентилационните решетки. Обезсилено е решение № 369 от 17.05.2007г.по гр.д. № 2067/2006г.на Районен съд Габрово в частта,в която е отхвърлен насрещният иск с правна квалификация чл.97 от ГПК от „С”ООД гр. Г. срещу „А” ООД за установяване,че „С”ООД гр. Г. е собственик на вентилационно помещение с площ от 93кв.м.и за отмяна на основание чл.431 ал.2 от ГПК на н.а. № 99 н.д. №230/2006г.в частта относно същото помещение,като в тази част е прекратено е производството по делото.
Пред вид на обстоятелството,че жалба не е подадена от другия ответник- „А”АД гр. С. отношение на него въззивното решение е влязло в сила.
За да постанови решението си в въззивният съд е приел,че процесното вентилационно помещение/за което той разполага с н.а. № 99 от 14.07.2006г./ е било закупено от ищеца въз основа на осъществената през 2000г.приватизационна сделка. То е обслужвало съществуващата голяма кинозала преди преустройството й на две по-малки и е било включено още в активите на ОП ”Кинефикация”гр. Габрово,чиито правоприемник е „Габрово-филм” Е. /сега„А”ООД/. След извършеното вътрешно преустройство на голямата кинозала в кино-комплекс”А”,въз основа на одобрен проект от 2003г.- част от помещението за вентилация е преустроено в игрална зала- автомати. Съборена е стената, отделяща спорното помещение от бинго-залата. Процесното вентилационно помещение от 93 кв.м., някъде около средата е преградено с нова стена,като в преградената част са поставени игрални автомати. Достъпът до останалата част от помещението/отвъд преградата/,в която има остатъци о вентилационни инсталации-се осъществява през общ коридор. Съдът е счел,че е възможно възстановяването в стария вид на процесното вентилационно помещение и че отделянето му от имота,към който е присъединено може да стане без съществено повреждане на главната вещ. Въззивният съд е посочил,че същото никога не е било на ответника„С”ООД ,тъй като не е било принадлежност към заведението за обществено хранене, предмет на сключения на 13.11.1997г.договор за продажба на обособена част чрез преговори с потенциални купувачи по чл.30 ал.1 от ЗППДОбП и не е било включвано в капитала му. Отразеното в притежавания от касатора н.а. № 34/2006г.вентилационно помещение е различно от процесното. То е с площ от 39кв.м.и се намира на друго място-в югозападната част на бинго-залата. Относно направеното възражение за придобивна давност – въззивният съд е приел,че ответникът/сега касатор/ не е доказал трайно установяване на фактическа власт в продължение на 10 години. Относно предявеният насрещен иск- съдът е обезсилил постановения акт и е прекратил производството поради неспазване на процедурата по предявяването му,пред вид липсата на подадена нарочна искова молба.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая са посочени всички касационни основания,като част от изложените в жалбата възражения касаят исковата молба и първоинстанционния акт. Тях настоящата инстанция няма да обсъжда,защото срокът за излагането им е преклудиран.
Според касатора постановеното въззивно решение е недопустимо,защото:1.не е посочен придобивния способ,въз основа на който ищецът е станал собственик,2. Налице е разминаване между границите,с което е индивидуализиран имота в исковата молба и посочените във въззивния акт и неправилно е определено местоположението му /което следва да е не на първия,а на партерния етаж/. Отделно счита,че решението на въззивния съд е нищожно на две основания. Първо,тъй като процесното вентилационно помещение не е включено,нито в актовете за държавна и общинска собственост,нито в скицата към тях,поради което няма как получателят да придобие повече права от праводателя си. Второ, тъй като въззивният съд не е възприел посочения от него порок, изразяващ се в това,че преди постановяване на първоинстанционния акт районният съд е взел становище по съществото на спора като го е приел за вероятно основателен и на това основание е допуснал обезпечение в полза на ищеца. Касаторът излага доводи и за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон,като оспорва три от изводите на съда-за обслужващия характер на процесното помещение,относно възможността за отделянето му без съществено повреждане на главната вещ и за това,че посоченото в неговия нотариален акт вентилационно помещение е различно от процесното.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
Спорът произтича от факта,че страните по делото са собственици –в резултат на осъществени по различен ред приватизационни сделки-на обособени обекти в една сграда,която към 1963г.се е състояла от партер и етаж,а по-късно е надстроена с още три етажи. Тази сграда към 1964г./видно от Акт № 2* за държавна собственост/ е била предоставена за ползване на ОП”Кинефикация”гр. Габрово и на Градски народен съвет Габрово-в съотношение 75% към 25%.
През 1994г.- кино”А” /заемащо 75% от сградата,което е пректувано за частна държавна собственост с Акт № 46 от 13.09.99г./е включено в капитала на „Габрово- филм”Е. гр. Г. на основание чл.17а от ЗППДОбП и за него е отрита процедура за приватизация по чл.3 ал.1 от ЗППДОбП,която е приключила в полза на „Балкани Филмс”ООД,като през 2000г.-със заповед № 412 на областния управител имотът е описан от актовите книги за държавна собственост. С решение от 2003г.по ф.д. № 314/93г.е вписана промяна на фирмата на „Балкани Филмс”ООД в „А”ООД.
За останалите 25% от сградата – през 1994г.община Габрово е сключила договор за съвместна дейност с ЕТ”Д”. През 1995г.- с Акт № 113 е актуван на основание §7 от ПЗР на ЗМСМА като общински- „Салон в партера на двуетажна сграда-кино „А”,преустроен в „Бинго зала”с площ от 443 кв.м. /на 1.04.1996г.е издадено разрешение за строеж за обект: ”Преустройство Клуб”Поколение”в Бинго зала”/. Същият е бил продаден на ЕТ”Д” и през 1998г./със заповед № 64 на кмета на общината/ е отписан от актовите книги за общинска собственост. В договора за продажба на обособена част чрез преговори с потенциални купувачи от 13.11.97г.този имот е описан като”Заведение за обществено хранене” с площ от 570кв.м. Това заведение е внесено като непарична вноска в капитала на ответното дружество „С”ООД Габрово,представител на който също е В. М. /Разликата в площите от 443 до 570кв.м. произтича от факта,че в акт № 113 от 1995г. за общинска собственост не са включени помещения, които по-късно са предмет на приватизационната сделка,а именно-тоалетни,друго вентилационно помещение от 39 кв.м.и ветробран./
Приетите по делото –две самостоятелни заключения,изготвени от експертите Н. и Щ. единно и непротиворечиво установяват,че процесното вентилационно помещение на площ от 93 кв.м./за което страните не спорят,че притежава самостоятелна обособеност/, се намира в северната част на партера, непосредствено под сцената на големия киносалон /зала №1/ и в него са били разположени вентилатори,машини и въздухопроводи/част от които още съществуват/, осигуряващи вентилирането на киносалона. Това помещение е било част от придобитото от ищеца имущество – в резултат на осъществената приватизационна сделка по чл.3 ал.1 от ЗППДОбП. По делото няма данни –впоследствие да е било отчуждавано. Напротив-за него през 2006г. ищецът се е снабдил с констативен акт за собственост/н.а. № 99 от 14.07.2006г./. Двете заключения безспорно установяват,че това вентилационно помещение- никога не е било част от заведението за обществено хранене, придобито от ответната страна в резултат на сключения договор за продажба на обособена част чрез преговори с потенциални купувачи от 13.11.97г. Не е било предмет и на изготвения във връзка с този договор-правен анализ от месец януари 1995г. Това ясно е видно от скиците към заключенията на вещите лица,находящи се на листи 104 и 188 от материалите на първоинстанционното производство/. Посоченото в притежавания от ответника акт за собственост /н.а. № 34 от 20.04.2006г./ вентилационно помещение от 39кв.м.е различно от процесното. Намира се в югозападната част на Бинго залата и е с граници:отгоре-помещения на киното, зевер и изток- Бинго зала,запад-двор и част от киното. В този смисъл възраженията на касатора –във връзка с границите и местоположението на процесния имот са неоснователни, защото и границите, и местоположението му,както и факта,че притежаваното от касатора вентилационно помещение от 39 кв.м.е различно от процесното са – точно установени с приетите две заключения на техническите експертизи, които са надлежни доказателства по делото.
Несъстоятелен е и довода за липса на посочен придобивен способ-това е осъществената приватизационна сделка,по силата на която ищецът е придобил имуществото,включено в капитала на държавното дружество„Габрово- филм”Е. гр. Г.. При положение,че с приетите заключения е установено,че процесният имот е част от това имущество- е без правно значение факта,че същият не е изрично описан в Акта за държана собственост/още повече,че от същите заключения се установява и че част от имуществото,придобито от ответника също не е било изрично посочено в акта за общинска собственост,но това само по себе си не е основание за оспорване на права/.
Правилен е извода на въззивния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Процесният имот е собственост на ищеца,а се владее от ответника без същият да има правно основание за това. Фактът,че процесното помещение се владее от ответниците не се оспорва от тях и се установява с приетите по делото заключения. Съгласно тях- за реализиране на одобрения през 2003г.проект за преустройство на бившата голяма кинозала в три по-малки-е съборена стената, отделяща процесното помещение от бинго-залата, то е преградено около средата с нова стена,като в преградената част са поставени игрални автомати,ползвани от ответниците
Пред вид изложеното,настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна. Несъотносимо е направеното възражение –във връзка с несъобразен от въззивния съд порок,свързан с твърдение за взето становище по основателността на иска от първоиностнационния съд с допускане от него на обезпечение на бъдещ иск. Тезата е несъстоятелна,първо- защото въззвният съд е обсъдил така наведеният пред него довод и второ, тъй като-при обезпечението на иска не се събират и обсъждат допълнително доказателства и не се взема становище по съществото на спора.
С оглед на горното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт,настоящият съдебен състав намира,че същият следва да бъде оставен в сила,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА в решение № 284 от 7.01.2008г. по в.гр.д. № 265 по описа за 2007г.на Габровски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
2.
 
 

Оценете статията

Вашият коментар